Възможности за прилагане на процесен подход при проектиране на интермодални терминали

      Технико-технологично оразмеряване на интермодален терминал

      Обоснованият избор на технология на работа на интермодален терминал (ИТ) е свързан с определяне на основни технико- технологични параметри на интермодалното съоръжение. Те характеризират възможностите на терминала да обработва постъпващите в него превозни средства и интермодални товарни единици.
      Технико- технологичните параметри (ТТП) са съвкупност от взаимосвързани величини, чиито стойности се определят в етапа на технико- технологичното оразмеряване (ТТО) на интермодалното съоръжение. Тяхното определяне е свързано, от една страна със специфични ограничения, произтичащи от конкретни особености на проекта (теренни ограничения; ограничения, породени от разположението на съпътстващата транспортна инфраструктура; технологични особености и др.), а от друга с осигуряване на необходимите експлоатационни възможности на терминала.
Основните фази през които протича процеса по избор на технология на обслужване на интермодалния терминал при технико- технологичното му оразмеряване са посочени на фиг. 1. В зависимост от конкретни условия фазите могат да протичат последователно или паралелно.

      Фаза 1 (Предпроектни проучвания): Свързва се с оценяване на възможностите и условията за изграждане на интермодален терминал. Определят се границите на основни параметри и ограничителни условия, като например очакван обем и характеристики на товарооборота през терминала за разглеждан времеви хоризонт, граници за изграждане на инфраструктурата на терминала, ограничения, породени от съществуващата железопътната и шосейна инфраструктура и др.
      Фаза 2 (Обмен на информация): През тази фаза се формира основната база данни, която ще се използва в следващите стъпки на проекта. Освен това се формират и възможни ограничения, както и се обсъждат и оформят концепции за развитие на проекта.
      През Фаза 2, както и в останалите фази от проекта е препоръчително да участват специалисти от различните области, свързани с проектирането, изграждането и пускането в експлоатация на подобни съоръжения, както и хора с опит в експлоатацията и управлението им.
      Обменът на информация е нееднократен, динамичен процес, който продължава през целия период на развитие на проекта.
      Фаза 3 (Определяне на технико- технологичните параметри на ИТ): Основен етап от процеса на проектиране на интермодалния терминал. През него, при конкретни условия, се определят стойностите на основни параметри, пряко свързани с процесите, извършвани в терминала, разглеждани като система.
      Фаза 4 (Избор на технология на работа на ИТ): Сравняват се различни технологии при отчитане на особеностите свързани с тях и се извършва обосновано предложение за прилагане на съответна технология на работа на интермодалния терминал.
      Препоръчително е технико- технологичното оразмеряване на терминалите да включва освен подбор на технология за обслужване на терминала и определяне на специфични параметри, като например етапността за изграждането и развитие на интермодалното съоръжение.
      Фаза 5 (Оценяване на ефективността на предложението): Извършва се оценяване на икономическата ефективност на предложението, разглеждано като инвестиционен проект.
      Фаза 6 (Изпълнение): В зависимост от резултатите, получени при оценяване на икономическата ефективност, през този етап би могло да стартира изпълнението на следващите етапи от проекта или да се извърши коригиране на някои от предходните стъпки при постигане на незадоволителни параметри за ефективност или несъответствие с очакванията.
      Изброените основни фази маркират стъпките през които се преминава при разработване на проекта. Те дават обща представа за последователността на процеса, но не трябва да се забравя, че подлежат на модифициране в зависимост от конкретните условия и изисквания при всеки отделен проект.

      Защо е необходимо да описваме процесите?

      Водещият принцип при описание на процесите е изготвяне и записване на алгоритъма в подходящ формат, изпълнението на който ще доведе (или доближи) до очакван, краен резултат. Целта на описанието на процесите най-често е свързано с подобряването или изпълнението им.
      Описанието на процесите е първата стъпка към въвеждане на Система за управление на качеството. Ако в процеса на технико- технологичното оразмеряване на интермодален терминал бъде извършено и описание на процесите от гледна точка на процесния мениджмънт, то това ще:
- онагледи технологичните процеси, извършвани в терминала;
- осигури достъпност, прозрачност и проследимост на всички нива;
- улесни избора на приоритети;
- дефинира отговорностите, обхвата и работните зони;
- улесни определянето на контролни и критични точки;
- позволи да се дефинират проблеми (зони, отговорности, стъпки и т.н.).
      Основните фази (фиг. 1) по същество представляват отделни елементи, формиращи цялостния процес по технико- технологично оразмеряване на интермодалните терминали. Всяка фаза е съвкупност от взаимосвързани дейности, обединени под формата на процеси.
      Въпреки че схемата изобразява еднопосочна връзка между отделните фази, стъпвайки на принципите на процесния подход, се препоръчва в процеса на проектиране да се осигури възможност за извършване на корекции при несъответствие на очакванията с получените в процеса на проектиране резултати. Това означава, че е необходимо процеса на проектиране да осигурява възможност за цикличност. Подобна възможност се осигурява чрез прилагане на „PDCA цикъл“ (планиране – Plan (P); изпълнение – Do (D); контрол – Check (C) и  въздействие – Act (A)) в процеса на технико- технологично оразмеряване на контейнерен терминал. Цикълът позволява да се извършват коригиращи въздействия в рамките на процеса.
      За прилагането на „PDCA цикъл“ е необходимо да се извърши описание на процесите на съответно ниво. Цикълът може да се приложи както за всички фази, така и при отделни процеси или елементи от даден процес.
Разпределението на основните фази, представено като цикличен процес с помощта на „PDCA цикъл“ е изобразено на фиг. 2.


      Представянето на процесите в терминала може да се извърши чрез методите за описание на дейностите, използвани в областта на процесния мениджмънт. Основните методи (фиг. 3) за описание на процесите, в зависимост от вида им и предназначението на описанието, са: IDEF0, IDEF3, ARIS eEPC, ARIS VAD, ARIS IF, DFD и др. Изброените методи са с различни възможности и приложение за описание на процеси и дейности от най- различно естество – работни процеси, управление, потоци данни, функции, организация и др. Често се извършва комбиниране на различни методи, за да се постигане необходимото съответствие към конкретни условия.


Процесен подход и оразмеряване на интермодални терминали

      Определянето на технико-технологичните параметри на интермодалните терминали и избора на технология на обслужване изисква оразмеряване на множество величини, което се извършва в различни етапи през които се изчислява: необходимата контейнеровместимост на складовата зона на терминала; площта на складовата зона и спомагателните зони в терминала; преработвателната възможност на съоръжението; необходимия брой на товарно- разтоварните машини (ТРМ); престоя на превозните средства и времето за обработване на интермодалните товарни единици и др.
      В литературата [1, 2, 3, 4] е предложена обобщена методика за определяне и оптимизация на технологичните и технически параметри на наземни контейнерни терминали. Изследването обхваща най- разпространените и използвани в практиката товарно-разтоварни машини за обработване на голямотонажни контейнери – мобилни контейнерни товарачи и релсови безконзолни козлови кранове. Методиката е приложима за наземни терминали от категория „L“ и „M“ и сухи пристанища и складови зони на пристанищни контейнерни терминали, категория „XL“ по класификацията, предложена от Wiegmans, Masurel и Nijkamp [6].
      Математическият модел позволява да се извършва технико-технологично оразмеряване на интермодални терминали, като отразява работата на съоръжението чрез извършваните в него технологични процеси, свързани с обработване на голямотонажните контейнери от ТРМ. Терминалът се разглежда като система, а дейностите извършвани в него се представят чрез своите параметри в математичния модел като съвкупност от взаимосвързани процеси.
      Методиката е математически модел, описващ основни процеси извършвани при работата на терминала. Разработването на модела е с цел да се извърши целенасочен избор на технология на работа на интермодалното съоръжение. Съответствието между реалните процеси, протичащи в терминала и математическия модел позволява да се приложи процесен подход [5] при използване на методиката за технико- технологично оразмеряване на ИТ.
      Същността на процесния подход (ПП) е, че той представлява съвкупност от взаимосвързани и взаимодействащи дейности, преобразуващи входовете в ценни изходи.
      Дейност, организирана на принципите на процесния подход дава:
- ясни критерии за подбор;
- ясно дефинирани отговорности на всички нива;
- възможност за повишаване на обективността на оценка;
- възможност за натрупване на организирана база данни;
- улеснен подход при определяне на изисквания към работните позиции;
- прозрачност и разбираемост, свързани с дейностите;
- основа е за автоматизиране на процесите.

      Стъпките от методиката позволяват да се декомпозират и разглеждат като самостоятелни процеси. Изходът или резултатите получени от предходен процес са входни за следващия (фиг. 4). Процесите се разглеждат като обекти, подлежащи на управление и за изпълнението на дейностите е необходимо да се осигурят необходимите ресурси.


      Резултати от изследването и основни изводи

      Обобщени резултати от изследването [2], проведено за наземен контейнерен терминал при обработване на контейнерите с мобилен контейнерен товарач (Т), задвижван от двигател с вътрешно горене и безконзолен релсов козлови кран (КК) с електрическо задвижване със светъл отвор (Вокр) 25 и 30 m са представени на фиг. 5. 

      Резултатите се отнасят за наземни контейнерни терминали с контейнерооборот, изменящ се през изследвания 20 годишен времеви хоризонт (фиг. 6): от 2000 до 6000 конт./ год.; от 6000 до 11000 конт./год. и от 11000 до 23000 конт./ год.

      Част от параметрите, изследвани по методиката с прилагане на процесен подход са:
- площта на терена на терминала в зависимост от прилаганата технология;
- технологията на работа и технологичната схема на обслужване на контейнерите;
- броят на товарно-разтоварните машини, необходими за обработване на контейнерите в терминала;
- престоя на превозните средства (вагони и автомобили) за обслужване в терминала;
- относителното натоварване на терминала;
- сменността и периода на работа на терминала;
- етапността за изграждане и развитие на съоръжението;
- броят на превозните средства, обработвани в терминала;
- приведени годишни разходи по видове;
- сумарните променливи разходи, необходими за изграждане и функциониране на терминала и др.
      Резултатите показват различна ефективност от прилагане на изследваните технологии на работа на контейнерните терминали в зависимост от контейнерооборота. Препоръчва се товарачи да се използват, при условията на изследването, за терминали със средногодишен контейнерооборот до 6000 конт./год. Над този контейнероборот се препоръчват безконзолни козлови кранове.
      Резултатите от изследването на сменността, продължителността на периодите на работа и натоварването на терминалите показват, че преминаването на дву- или трисменен режим на работа на терминала, при разгледаните технологии, е по- ефективно в сравнение с увеличаването на броя на товарно- разтоварните машини при запазване на сменността на работа. Увеличаването на сменността на работа при запазване на броя на ТРМ повишава годишните разходи в зависимост от технологията и контейнерооборота между 2 и 6 %. Увеличаването на броя на машините при запазване на сменността на работа на терминала повишава годишните разходи в зависимост от технологията и контейнерооборота между 10% и 25%.
      Изследванията показват, че върху продължителността на престой на контейнерните блок влакове за обслужване в наземния терминал, освен параметрите, свързани с прилаганата технология, влияние оказва и броя на влаковете постъпващи в терминала.
      Разпределението на разходите по видове показва, че най-голям относителен дял заемат разходите по изграждане на инфраструктурата на терминала, следвани от разходите за закупуване и задвижване на товарно- разтоварните машини.
      Прилагането на процесен подход в етапа на проектиране на интермодалните терминали и описанието на процесите:
- ще осигури възможности за подобряването и оптимизацията им в етапа на проектиране на терминала;
- ще подпомогне създаването на база данни, отразяваща действителните характеристики и възможности на съоръжението;
- ще улесни следващия оперативен мениджмънт през експлоатационния период на интермодалния терминал.
- е основа за уеднаквяване и унифициране на процедурите по обработка на влаковите състави в интермодалните терминали, което позволява по-лесното автоматизиране на процесите и свързването на терминалите в информационна мрежа;
- подпомага интегрирането на терминалите, като подсистема от Трансевропейската железопътна мрежа във връзка с осигуряване на изискванията за оперативна съвместимост.


Използвана литература:

1. Вълчева-Славчева Ц., С. Мартинов, Определяне на необходимата контейнеровместимост на контейнерен терминал. Х- та национална младежка научно-практическа сесия - 2012 г. София. 2012.
2. Мартинов С., С. Стоядинов, Избор на технология на работа на гаров контейнерен терминал. „БулТранс-2011”. Созопол. 2011.
3. Мартинов С. Методика за определяне на площта на гаров контейнерен терминал. „БулТранс-2010”. Созопол. 2010.
4. Мартинов С. Методика за определяне на престоя на транспортни средства в гаров контейнерен терминал с отчитане на случайния характер на процесите. Българско списание за инженерно проектиране, брой 5, октомври 2010.
5. Репин В., В. Елиферов. Процессный подход к управлению моделирование бизнес-процессов. РИА „Стандарты и качество“. Москва. 2004.
6. Wiegmans B., E. Masurel, P. Nijkamp. Intermodal Freight Terminals: an Analysis of the Terminal Market. Transportation planning and Technology 23 (1999), pp. 105-128.




  

 




  • Етикети: Инфраструктура