„Пътническите вагони в българските железници“ с автор Стефан Стоичков

  • Автор:  , брой 3 /2013
      Рядък и уникален исторически сборник на технически и исторически архиви на пътническите вагони в българските железници

      Излизането от печат на първата книга от двутомната монография „Пътническите вагони в българските ж  елезници1867 – 2012 г.“ официално беше представена в началото на месец октомври в „Студио 5“ на НДК, съвпадна с  125-годишнината от създаването на железницата в България, която се отбелязва през настоящата 2013г.
      Книгата „Пътническите вагони в българските железници“ е двутомно издание, представляващо уникален сборник   на технически  и исторически архиви, отразяващи развитието на вагонния парк в България в периода от създаването на железниците през 1867 до 2015г. Луксозното издание привлеча интереса не само на професионалистите, но и на много почитатели на най-стария транспорт у нас. Книгата е резултат  на дългогодишен упорит труд на автора Стефан Стоичков, свързан с проучване на многобройни архивни материали  в страната  и чужбина. Стефан Стоичков както той сам споделя е посветил близо 40 години изследователски труд. „За мен железницата е живот“ – казва потомственият железничар и не крие пристрастията и емоцията си, когато говори за нея. От дете у него се заражда тази необяснима любов към историята и постиженията на българската железница, която в крайна сметка осъществява в упоритото търсене, събиране, документиране на всички факти и дати, свързани със създаването и развитието на вагоните от далечната 1876 г. до наши дни.

      Стоичков подчертава, че едни от „виновниците“ да види книгата бял свят са били Сдружението на жп моделистите, ВТУ „Тодор Каблешков“ и „Асоциацията на жп превозвачите и интермодалните оператори. Не става дума само за финансиране, но и за една морална и чисто организационна издателска подкрепа, която са му оказали.
      Според Гроздан Грозев, главен редактор на изданието до този момент у нас такъв исторически труд не е излизал. „И вероятно ще остане единствения, като се има предвид, че българската железница влиза в съвсем нова епоха – тази на ХХI век“, отбелязва той в обръщението си към читателя. След като се докосва до богатите архиви, идеята да поеме издаването им по един достъпен, приемлив и увлекателен начин възниква спонтанно.Така се поставя началото. Въпреки че материалите са били доста добре систематизирани и подредени по епохи се е наложило да се качват на електронен носител над 1 200 страници, написани на пишеща машина, без илюстративния материал – 1 000 снимки, 500 чертежа, 200 факсимилета и над 100 обобщаващи таблици.
      Стремежът през цялото време е бил да се запази автентичния стил и начин на изразяване, така че той да грабне дори човек, който е извън жп системата, да го потопи в атмосферата на епохата. По този начин са описани и събитията, ставали причина за промяната на вида на вагонния парк, като успоредно не отсъства и личната оценка на автора. Отделна глава е посветена на „Символи и хералдика“ и обхваща специфичните им особености до днес. Любопитно е, че в онзи начален етап всяка година БДЖ са публикували подробни отчети на цялата си дейност до най- малките подробности и детайли, чиито факсимилета са отразени в първия том. В тях могат да се намерят всички издавани по различни поводи заповеди, дори болничните листове и командировки на служителите.  Посочват се например неотложните всекидневни мерки, свързани с хигиената, дори видът на кърпите, с които се е извършвало почистването. Това е създавало неописуем ред и дисциплина, с която железничарите са се съобразявали безпрекословно. „Но правилниците са написани с доста по-различен и по-архаичен стил от съвременния“, отбелязва Стоян Грозев. Това от една страна създава своеобразна автентичност на изданието, но и изисквало много добри езикови познания при редактирането и интерпретирането на текста. Не пропуска да отбележи и още една подробност, на която също се отделя внимание. Повечето от вагоните до 1944 г. са изработвани в Германия. Те са били стандартни вагони, но съобразени с поръчката и изискванията на тогавашните български жп инженери. Става въпрос за детайлите и подробностите, характерни само за страната ни. Така например, въпреки, че немският стандарт е бил вагон с десет купета - за България специално са правени с 11 купета, без обаче да се намалява габаритът за сметка на дължината му.
      В първия том се съдържат 479 страници печатни страници оформени в луксозна книга с твърди корици, които само са цветни, подробно е е описана историята на целия пътнически вагонен парк, който са притежавали български те железници – спални, ресторанти, кушети, фургони, санитарните влакове по време на двете войни и участието им в тях. Публикувани са редки чертежи и черно- бели снимки, чиято стойност от историческа гледна точка е уникална. Авторът е подбрал над 600 снимки, повече от 200 чертежа, десетки факсимилета и над 100 обобщаващи таблици. Богато илюстрирана с множество непубликувани снимки, книгата представлява фундаментален труд, не издаван досега у нас. Представени са всички видове ползвани пътнически вагони, клас А, В, С, А В С, спални,  вагон- ресторанти, кушетни, фургони, вагони- пощи, служебни и специални. Освен богатите исторически сведения за вагоните с нормално междурелсие,  са  представени и за теснопътните железници oт 76 см и 60 см.
      В този рядък исторически сборник на пътническите вагони подробно е представено развитието на вагонния парк  у нас  от зората на създаването на железопътния транспорт у нас до съвременната епоха. Обхванато е богатото разнообразие на вагонни конструкции, групирани в отделни серии, техните възли,  детайли и системи,  болшинството от които са излезли от употреба, но представляват ценно историческо богатство, което книгата ще извади от забравата и ще съхрани за идните поколения.
Ценното в книгата е, че освен фактологията, в цялата книга присъства личната оценка на автора, както на събитията, така и на развитието на вагонния парк в системата на БДЖ. Затова в оценката си доц. д-р инж. Добринка Атмаджова и главен асистент инж. Людмил Паскалев определят изданието като уникален сборник на технически и исторически архиви, които връщат читателя във времето, когато железницата е определяла икономиката и бита на хората у нас.
      На официалното представяне на книгата, бяха връчени екземпляри от първото издание на „Пътническите вагони в българските железници” с автограф и на автора, на оказалите помощ и съдействие за издаването на книгата. Председателя на Асоциацията на българските железопътни превозвачи /АБЖП/ Симеон Ананиев, връчи награди на Весела Смилец журналист и редактор в Българската на национална телевизия „За цялостната и дейност като журналист и гражданин за запазване на културното и историческо наследство и отразяване на проблемите и успехите на железопътния транспорт” и на Белчо Цанев журналист във вестник Стандарт  „За най добра разследваща журналистика, остро перо и актуалност при отразяване проблемите в железопътния транспорт” отразяващ аналитично и задълбочено проблемите и развитието на железопътния транспорт .
  

  

      За миналото и бъдещето на Железниците

      За съжаление, на официалното представяне на книгата нямаше нито един представител на ръководството на държавните Железници и в частност на националния пътнически жп превозвач. Затова пък събитието беше уважено от ръководителя на най-големия частен жп оператор у нас, а самата презентация беше организирана от Асоциацията на българските жп превозвачи и интермодални оператори, обединяваща водещите частни жп компании в страната. Ставаме свидетели на нещо много интересно - частният жп сектор сякаш демонстрира по-голям интерес към историята и опита на българските Железници, отколкото националният ни жп превозвач, макар че в случая става дума най-вече и за неговата собствена история. Очевидно частните жп компании са съвършено наясно, че историята на българските Железници е неизчерпаем извор на безценен опит, който може да бъде изключително полезен за развитието на успешен железопътен бизнес и днес, в качествено новите условия. Дали обаче го разбират и в държавния жп превозвач? Всъщност, въпросът никак не е маловажен. Само един пример - през следващия програмен период (2014-2020) предстои да бъде договорена доставката на нов подвижен състав за БДЖ, включително нови пътнически вагони, като тя може да бъде реализирана и в рамките на друга оперативна програма, а не на ОПТ. Ако в държавния жп превозвач искат този път да избегнат проблемите, свързани с последните няколко доставки на пътнически вагони, не би било зле да се върнат малко по-назад в собствената си история и да си припомнят за стриктните изисквания, на които са били подчинени търговете за подвижен жп състав в „славните" години на БДЖ и които са позволявали да бъде избрано наистина най-доброто и отговарящо на българската специфика. Като това се отнася не само (и дори не толкова) за ръководителите на държавните ни Железници, колкото за експертите по подвижен жп състав, защото основната отговорност за правилния избор пада именно върху тях. В крайна сметка само онзи, който познава добре собственото си минало, може да избегне повтарянето на Вече допускани грешки и опирайки се на натрупания положителен и отрицателен опит, да си гарантира едно добро бъдеще.

  • Етикети: Хоби