Ролята на транспорта върху платежния баланс в турския транспортен сектор в условията на криза до 2010г.

      Ускоряването на глобализацията и свободните търговски политики по целия свят увеличават регионалното и транс континентално движение на стоки. Международният транспорт и логистичният сектор, различните изисквания на клиентите чрез представяне на решение имат пряко отражение върху нарастването на външната търговия. Поради икономическите и социалните си измерения транспортният сектор се очертава като един от най-важните сектори за бъдещото общество. От съществено значение е оценките и решенията за националната транспортна политика да отчитат трябва да отчитат развитието на селското стопанство, промишлеността, енергетиката, урбанизацията и населението, както и други фактори - икономически, социални, политически и свързани със сигурността и решенията за инвестиции в инфраструктурата

      НАКЪДЕ ОТИВАТ СВЕТОВНА ТЪРГОВИЯ И ПАЗАРИ
      В публикация на Световната търговска организация (СТО) от 2008 г. за финансовата криза се прогнозира, че в резултат на все по-глобално търсене към края на 2009 г. в световен мащаб износът ще бъде стеснен с 9%. Световната търговия в света е с най-голямо свиване от Втората световна война особено в развитите страни. Свиването е 2-3% в развиващите се страни, в развитите страни спадът на търговията се прогнозира на 10%  (http:// ww.wto.org).В задълбочаващата се световна финансова криза от 2008 г. последва мащабната намеса на публичните органи и централните банки през 2009 г., но загубата на доверие, породена от кризата продължава да тежи върху реалния сектор. Негативните последици от финансовата криза върху глобалната икономическа активност се наблюдават особено ясно в обема на международната търговия.
Наред със спада в търсенето от страна на развитите икономики, включително на суров петрол, намаляват и международни цени на суровините, като успоредно с това намалява и темпът на инфлация В този контекст, особено в развитите страни, се наблюдава значително понижаване на основните лихвени проценти от страна на централните банки, намаляване на данъците и публичните разходи, прилагане на цялостни финансови пакети от правителствата. Тези мерки за облекчаване на последиците от кризата не са достатъчни за предотвратяване на глобалната рецесия .


      Противно от глобалните икономически прогнози за растеж, направени в началото на 2010 г. за по-дълъг период на развитие, световното производство до известна степен се увеличи положително с 5%. Съществува обаче значителна разлика  между регионите – съответно 9,3% и 7,5% за бурно развиващите се икономики в Азия и Бразилия и 2,8 % подобрение за икономиките от ОИСР /Организацията за икономическо сътрудничество и развитие/. Реализиран е значителен глобален растеж в рамките на планираните инвестиции първо полугодие на 2010 г. – от 15%  за промишлената продукция до увеличение от 40% в световната търговия.  През втората половина в страните-членки на Европейския съюз се осъществяват фискални политики срещу забавяне на растежа. Противоположно на това, очаква се увеличаване на частното потребление и планираните инвестиции в ново възникващите икономики, особено с въвеждането на политика на "загриженост” през 2011 г.
В проучване на Международен съюз за автомобилен транспорт /IRU/ се посочва, че поради "икономическа криза" в 74-те страни членки път обемът на товарния транспорт през периода януари-юни на 2009 г. е намалял с 10%, а обемът на международния автомобилен товарен транспорт –  с 20% - 30% . Реализирани са 10%  по-малки приходи от вътрешния транспорт, от 20% до 30%  е намалението при международните превози, разценките са паднали с повече от 10%, с повече от 10% е и намаляването на заетостта. Новите регистрации на камиони е с 30%  по-малко, много по-трудно е да се използват банкови заеми, най- малко с 20% са се увеличили фалитите в сектора. Според оценки на IRU транспортът в ЕС през първата половина на 2009 г. е претърпял 140 000 загуби, докато за страните от ОНД този брой е 120 000. В ЕС увеличението на предприятията в несъстоятелност е повече от 110%, както и намаляване с около 50%  на автомобилните товари.

      ГЛОБАЛНАТА КРИЗА И ТРАНСПОРТНИЯ СЕКТОР В ТУРЦИЯ
      Турция е заобиколена с вода от три страни, което два на морският транспорт конкурентни предимства. С 46% и  59% морският транспорт е най- често използваният превоз за внос и износ от страната. Делът на вноса и износа е 41,7% с автомобилен транспорт, по море –  23,6 %. Въздушният транспорт е трети по превози във външната търговия. След 1980 г транспорта на петрол по море в основата на тон- мил след години на силно развитие през 2010 г настъпи спад на превоза с танкери. Танкерите  доставени през 2010 г въз основа на ставките на транспортните цени /навло/ в сравнение със същите през  2006 г бяха с по- ниски резултат.
Пръв сред видовете транспорт по превозени товари в областта на външната търговия е океанският транспорт. Въпреки предимството, че  Турция е заобиколена с вода от три страни, не се възползва от правото на каботаж. Днес в товарните и пътнически превози в Турция е най- предпочитаният метод е автомобилният транспорт. Той е около 95% от пътническия транспорт и превозите на товари по суша.

      Ако анализираме външно - търговските товари за внос и износ за 2010 г, то общият износ е 83,9 милиона тона; от които 11.6 милиона тона или 14% са под турски флаг; 72.3 милиона тона т.е. 86% са превозени под чужд флаг.  Общият внос е 162,6 милиона тона от който 28.8 милиона тона т.е. 18% е са под турски флаг, 133.7 милиона тон 82% са под чужд флаг.  През 2000 година външно търговските превози по море бяха с капацитет 118.1 милиона тона, а през 2010 година капацитета ни случи на 246.5 милиона тона; вноса на товари през това време от 85.8 милиона тона на 162.6милиона тона; а износа на товари от 32.3 милиона тона се увеличи на 83.9 милиона тона.   Превоза на турските кораби през 2000 година при износа са; от 8.5 милиона тона се увеличават до 11.6 милиона тона през 2010 г; при вноса през  2000 година от 27.5 милиона тона са се увеличили на 28.9 милиона тона.
      Плаващите под турски флаг кораби през 2000 г. са транспортирали  износ от 8,5 милиона тона, ь през 2010 г. – 11,60 милиона тона. Вносът през 2000 г. възлиза на 17,1 милиона тона, а през 2010 г. –  18,0 милиона тона.Плаващите под чужд флаг кораби през 2000 г. са транспортирали 14,7 милиона тона износ, а през 2010 г. –  72,3 милиона тона, вносът е 66,3 милиона тона през 2010 г. при 133,7 млн. тона през 2000 г. Според данните от сайтовете за корабите под турски флаг  през 2010 г. в сравнение с 2009 г. е превозен износ с 21.2% повече, а процентът на нарастване на вноса от транспортирани товари е 41,6%.
      Сега международни търговски компании, предлагащи логистични услуги, са 1200 за международни автомобилни превози на компанията, 2000 митнически компании, 1000 за международни морски превози. Съществуват 250 митнически брокери и 200 митнически складове.
      През 2010 г. обемът на външнотърговските превози на Турция по море е 57,22 %;  29,53% е делът на автомобилните превози, 8,38 %  на въздушните превози, 3,72%  на железопътните, а 1,15% са превозените стоки по друг начин (изпращане по пощата, с транспортни средства, само движещи се средства).
        През 2007 г. този процент е 13%, от януари до октомври 2010 г. този процент за износа към чужбина се е увеличил до 15%. Турският внос е 22% през 2007 г., докато през периода януари-октомври 2010 г. се е увеличил до 32%.

      ОТРАЖЕНИЕ ЦЕНАТА НА ТРАНСПОРТА ВЪРХУ ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС
      Световната рецесия оказа влияние на вноса и износа, като за септември 2008 г. показа бърз спад спрямо последното тримесечие на предходната година за дефицита по текущата сметка. За месец август дефицитът по текущата сметка /ДТС/ е бил 48,9 милиарда долара, като в края на годината той спада на 41,4 милиарда щатски долара. Годишният ДТС за последното тримесечие на 2009 г е бил 13,9 милиарда щатски долара. При разглеждане на годишният ДТС по месеци, се вижда че месец октомври е бил с най-нисък ДТС от 12,4 милиарда щатски долара, а за следващите месеци има увеличение на ДТС. С настъпване на Световната криза през последното тримесечие на 2008 г, се вижда спад в износа, сравнено със същия период на 2009 г. бележи 8,3% ръст. Реалният износ за този период бележи ръст 8,5% , а цените бележат 0,1% спад.
      Според данните секторния износ беше увеличен през второто тримесечие на годината благодарение на европейското субсидиране.
      Възстановяването на икономическата дейност продължава, като ДТС за месец ноември 2009 г. спира своя спад, а за м. октомври е 12,6 милиарда щатски долара, за месец март 2010 г. е 21,9 милиарда щатски долара, което означава увеличение. През първото тримесечие на годината износът е 26,2 милиарда щатски долара, вносът е 38,3 милиарда щатски долара, т.е износът е нараснал със 7%, спрямо предходната година, докато вносът с 32,7%.  Като изключим влиянието на износа на злато, през първото тримесечие на 2009 г., се оказва че общият износ е нараснал с 22%.
      Чистите доходи за услуги за 2010Г са спаднали с 15% спрямо предходната година. Най-важният фактор за спада е намаляването на туризма. С увеличаването на вноса товарните разходи са се увеличили, с което доходите придобити от извършването на услуги са намалели.
      През първото тримесечие на 2010 г. търговията със стоки и други търговски услуги, предоставени/платени като комисионни, е довела до намаляване на услугите в приходите. Външнотърговският дефицит, увеличен в размер на 44,5 на сто през третото тримесечие на 2011 г., достига 24, 1 милиарда долара. През второто тримесечие на годината, външнотърговският дефицит се увеличава в размер на 9,1%, в зависимост от нивото на 88,9 милиарда долара.
      Дефицитът по текущите сметки намалява темповете на растеж – 71,4 милиарда долара през първата половина на 2011 г. През последното тримесечие на 2011 г. ДТС  се е увеличил на  77,5 милиарда щатски долара, от друга страна равновесието при текущите сметки бързо се подобрява. Нетните приходи от услуги за третото тримесечие на 2011 г. бележат ръст с 20,8% спрямо същия период от време през предходната година. За увеличението допринася не само увеличеният ръст в туризма, но и всички транспортни услуги. 

      Световната криза се отразява отрицателно върху приходите в сектора на товарния транспорт. Откриването на филиали на компаниите за товарни превози, оказва влияние върху платежният баланс, който показва дефицит повече от 50 процента спрямо външната търговия. Проблемът с намалението на доходи не е възможно да се реши чрез банкови заеми. Спада в световното търсене нанесе щети на сухопътния транспорт. Възстановяването на икономическата дейност и от там на търсенето в европейските страни е бавно и постепенно, което показва, че за възстановяването на сухопътния транспорт е необходимо време и много работа и иновации за подобряване на технологиите и качеството на логистичните услуги в транспорта.


 REFERENCES
1. WTO, http://www.wto.org;UND, http://www.und.org.tr
2. Deniz, B., Kutay, F., Duman,(1997) “Türkiye’de ve Avrupa Birliği Ülkelerinde Demiryolları”, 2. Ulusal Demiryolu Kongresi, Ankara, 31-37
Erol İYİBOZKURT, 1995, “Uluslar arası İktisat” 3. Baskı, Ezgi Kitabevi, Bursa,
Halil SEYİDOĞLU, 2003 “Uluslar arası İktisat”, 15. Baskı, s.397 Güven Can Yayınları, İstanbul.


 

  • Етикети: Инфраструктура