1. Въведение
Членството на Република България в ЕС и произтичащите от това ангажименти на страната доведоха до транспониране на националното законодателство с европейското, в това число и за сектор транспорт.
Важен момент за България се оказва развитието на транспортния сектор, който очертава своето значение, имайки се предвид кръстопътното географско положение на страната и преминаващите на територията й трансевропейски транспортни коридори. За постигането на икономически растеж и нормално функционираща транспортна система неминуемо влияние оказва и степента на модернизация на транспортната инфраструктура. Тя се явява фактор, който дава отражение и върху обема на преминаващите транзитни превози, основно товари, и респективно върху равнището на приходите от тези превози за страната ни.
Следвайки политиката на Европейския съюз за развитието на транспорта до 2050 г. развитието на транспортната инфраструктура е от съществено значение, тъй като основната цел е да се насочат поне половината от товарните превози на автомобилния транспорт превозвани на по- големи разстояния към железопътния и речния транспорт.
Последиците предизвикани от прилагането на европейските директиви с цел постигане на еврохармонизация и либерализация на железопътния сектор през 2002 година доведоха до разделянето на Национална Компания „Български Държавни Железници” на две отделни предприятия – по настоящем едното обособено за превозната дейност „Български Държавни Железници” ЕАД, а другото управител на железопътната инфраструктура Държавно Предприятие „Национална Компания Железопътна Инфраструктура.
През 2007 година, в следствие на поредицата преструктурирания в железопътния сектор, бяха създадени три дъщерни дружества като „БДЖ” ЕАД остана холдингова компания на групата: „БДЖ- Пътнически превози” ЕООД; „БДЖ- Тягов подвижен състав” ЕООД и „БДЖ-Товарни превози” ЕООД. И до днес дружеството „БДЖ- Товарни превози” като част от историческият превозвач от холдингов тип „БДЖ” ЕАД е основен участник в реализацията на превозите на товари с железопътен транспорт.
2. Железопътни превозвачи- обзор и функциониране
Отварянето на железопътните пазари в Европа доведе до появяването на частни железопътни превозвачи явяващи се като нови икономически субекти, различаващи се от държавните железници.
Допускането на пазара на товарни железопътни превози в България е в съответствие с Директива на Съвета 95/18/ЕО за лицензиране на железопътни предприятия и разпоредбите към Закона за железопътен транспорт.
Извършването на превози на товари в национален и международен план с железопътен транспорт в България се осъществява от така наречените „лицензирани търговци” или железопътни превозвачи. Законът за железопътните превози предвижда лицензът да е безсрочен и изпълнението му да се проверява на всеки пет години. Изискване за получаването му е фирмите да докажат добра репутация, финансова стабилност, професионална компетентност и готовност за застраховане на гражданската си отговорност към трети страни.
Всички превозвачи, които притежават лицензия, сертификат за безопасност и сертификат за застрахователно покритие нотифицирани в Европейска комисия, имат право на равнопоставен достъп до железопътната инфраструктура при условията, предвидени в закона.
Всеки един железопътен превозвач сключва индивидуален договор с ДП „НКЖИ” за достъп и извършване на железопътни превози на товари по железопътната инфраструктура. Те заплащат инфраструктурни такси на ДП „НКЖИ” за използването на железопътната инфраструктура, като размерът на таксите се определя с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията.
От таблица 1 е видно, че за
изследваните три години управителят на инфраструктура
е генерирал приходи от лицензираните превозвачи под
формата на инфраструктурни такси в размер на около 138
милиона български лева.
таблица 1. Приходи от
инфраструктурни такси за периода 2011-2013 г.
Лицензирани железопътни превозвачи в България към 31.03.2014 г., според публично достъпни данни, публикувани на интернет страницата на Изпълнителна Агенция „Железопътна Администрация” са „Българска Железопътна Компания” АД, „ДБ Шенкер Рейл България” ЕООД, „Булмаркет – ДМ” ООД, „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, „БДЖ– Пътнически превози” ЕООД, „Газтрейд” АД, „Унитранском” АД, „Експрес Сервиз” ООД, Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, „Карго транс вагон България“ АД, „Порт Рейл“ ООД.
От изброените лицензирани превозвачи само един е за превоз на пътници, останалите десет, видно в Таблица 1, притежават лицензи за товарен железопътен превоз.
таблица 2. Лецензирани железопътни
превозвачи
От посочените превозвачи не извършват конвенционални и транзитни превози „Газтрейд” АД, "Карго транс вагон България" АД, ДП „ТСВ”, „Унитранском” АД. Лиценза се използва предимно за маневрена дейност, при която съгласно закона за железопътния транспорт не се заплащат такси за ползване на инфраструктурата.
„Експрес Сервиз” ООД Русе "Порт Рейл" ООД Бургас, са компании насочени към сектора на маневрената дейност, като „Експрес Сервиз” ООД Русе предлага и услугата ремонт на подвижен състав локомотиви и вагони от мобилни групи.
На два превозвача са отнети притежаваните лицензии, поради липса на системи и сертификати за безопасност, както и поради преструктуриране. Това са „БДЖ” ЕАД и „БДЖ-ТПС Локомотиви” ЕООД.
RCA Рейл Карго Австия, без регистрация с представителство в България /ЖП Спед/ има европейски лиценз издаден в Австрия. В България е сертифициран и му е издаден сертификат за безопасност, необходим за международни транзитни товарни превози през България.
3. Състояние на железопътния пазар за товарни превози и анализ на пазарните дялове и извършена работа на основните железопътни превозвачи
По данни на информационните бюлетини на ИА „ЖА” за периода 2005 г. – 2013 г. са систематизирани и показани в Таблици 3 и 4, съответно фиг. 1 и 2, обемите на превозените товари и извършената работа при товарните железопътни превози в България.
таблица 3. Обем на извършените товарни
железопътни превози за периода 2005-2013г.
фиг. 1. Обем на извършените товарни
железопътни превози за периода 2005-2013 г.
таблица 4. Извършена работа товарен
железопътен транспорт за периода 2005-2013г.
фиг. 2. Извършена работа товарен
железопътен транспорт за периода 2005-2013г.
„БДЖ-Товарни превози” ЕООД е най- големият железопътен оператор - основен превозвач на товари в железопътния транспорт. Те са единствения наш превозвач който участва в международни тарифни споразумения и при извършване на международни товарни услуги.
За 2005 г. „БДЖ-ТП” ЕООД, са превозили 20 298 мил. тона което е 98,55% от общия обем на превозите в страната, а през 2013 г. 8 861 мил. тона или 65,60 %, т.е. наблюдават се осезаеми загуби на обем товари и на пазарен дял от близо 33 % за 9 години. Извършената работа от 5 163 мил. тон. Км, което е 99,91% от общия обем на работата през 2005 г., е намаляла до 1840,55 мил. тон. км през 2013 г. или 56,63% от общия дял извършена работа.
„Българска железопътна компания” АД /БЖК АД/ е акционерно дружество, основано през 2004 г., чийто основен предмет на дейност е предоставянето на железопътни транспортни услуги за превоз на товари във вътрешно и международно съобщение. Това е вторият лицензиран в България железопътен превозвач през 2005 г. и първият, притежаващ права за работа по цялата национална железопътна мрежа.
Клиенти на „БЖК” АД са Кумерио мед, Нафтекс Петрол, Холсим и др., които са собственици и на основната част от вагоните, с които се извършват превозите. „БЖК” АД превозва продукция като използва освен вагоните на клиентите и собствени или наети вагони за транспортиране на сярна киселина и други товари. Свободните локомотиви и вагони се използват по споразумение от „БДЖ” ЕАД и други превозвачи и клиенти.
За 2005 г. „БЖК” АД, са превозили 7,3 хил. тона което е 0,03% от общия обем на превозите в страната, а през 2013 г. вече са 2 467,86 мил. тона 18,27 %, т.е. очертава се ръст на обемите товари и на пазарен дял. Извършената работа от 2,9 мил. тон. км 0,05% през 2005 г. е увеличена на 785,4 мил. тон. км през 2013 г., което е 24,17% от общия дял извършена работа.
„Булмаркет-ДМ” ООД. е 100% частна българска компания, със седалище в гр. Русе. Това е първият лицензиран в България железопътен превозвач през 2004 г. за предоставяне на железопътни транспортни услуги за превоз на товари във вътрешно съобщение. Дружеството се занимава основно с дистрибуция на газ пропан- бутан и дизелово гориво. Освен това „Булмаркет- ДМ” ООД е и собственик на многофункционален терминал за железопътен, воден и автомобилен транспорт в Русе, както и на складова база за пропан- бутан. Основният бизнес е съсредоточен в транспорта към и от Русе.
За 2005 г. „Булмаркет-ДМ” ООД, са превозили 290,3 хил. Тона, което е 1,40% от общия обем на превозите в страната, а през 2013 г. превозените товари възлизат на 720,88 хил. тона 5,34 %, т.е. отчита се ръст на обем товари и пазарен дял. Извършената работа от 1,7 мил. тон. км 0,03% през 2005 г. е достигнала до 207,1 мил. тон. км през 2013 г., което е 6,37% от общия дял извършена работа.
„ДБ Шенкер Рейл България” ЕООД със седалище в Пирдоп е лицензиран превозвач за превоз на товари в България от 13 май 2010 г. Основната им дейност е обслужване на медодобивен завод ARUBIS в Пирдоп и железопътното обслужване на завод Стомана Перник. Извършената работа през 2013 г., е 417,0 мил. тон. км което е 12,83% от общия дял извършена работа.
„Унитранском” АД след получаване на лиценза през 2008 г., извършва превози само през 2009 г. от 2,8 мил. тон. км тона, което е 0,09% от общия обем на превозите. От данните в таблици 3 и 4 е видно, че след 2009 година, дружеството не извършва магистрални превози в страната, което се дължи на пренасочването на дейността й към маневра в района на Бургас.
4. Тенденции на пазара за товарни железопътни превози
Анализа на статистическите данни, характеризиращи пазара на товарни железопътни превози, потвърждава тенденциите за либерализация на достъпа до транспортния пазар на железопътни превози в България. Също така и тенденции на все по-изявена конкуренция между превозвачите. За товародателите това има положителен ефект, тъй като пазарните цени са конкурентни, за разлика от цените на досегашния държавен монополист. След като „БДЖ” ЕАД реално изгуби монопола си, на пазара работят десет негови конкурента ориентирани изцяло към печелившия товарен транспорт.
След либерализирането на пазара, за БДЖ се очертава негативна тенденция за намаляване не само пазарния дял, но и обема на товарните превози във вътрешно и транзитно съобщение.
От направените изчисления и техният анализ прави впечатление и факта, че за 2013 г. обема на превозите реализиран от железопътните превозвачи, като не се отчита обема превози на „БДЖ- Товарни превози” ЕООД е 35% от общия обем. Също така тонкилометровата работа по същия критерии възлиза на 44% т.е. смело може да бъде отбелязано твърдението, че лицензираните превозвачи имат висока ефективност на превозите, а от там и по-ниска себестойност на превозите. Отчитайки тази тенденция, превозвачите основателно планират инвестиции и разширение на бизнеса си през следващите години, като интереса е предимно насочен към превозите на товари.
Международният транзитен товарен поток през България, има тенденция към нарастване от 8% годишно, а за превоза през пристанища 2% - 3%, при запазване нивата на превозите по национални дестинации. Прогнозите предвиждат постепенно нарастване на дела на транспортиране от секторни и блок влакове през пристанища и гранични пунктове. Транспортирането на товари ще се осъществява предимно, чрез интегрирани превози с участието на блок- влакове (маршрутни влакове), обработвани в интермодални терминали. За реализирането на това, активно спомага и Асоциацията на българските железопътни превозвачи, в която членуват седем от железопътните превозвачи в България. Нейната основна цел е да подпомага за развитието и практическото изпълнение на национална транспорта стратегия, чрез развитие на железопътни, интермодални и комбинирани превози, с внедряването на логистични интелигентни и информационни системи.
5. Заключение
Развитието на товарните железопътни превози е ориентирано към увеличаване на превозите със специална организация – маршрутни, совалкови, блок- влакове. Капацитета на железопътната инфраструктура за превоз по мрежата има резерви над 40%. Необходимо е провеждане на гъвкава и преференциална тарифна политика, особено при транзитните превози и интермодалните превози в производствено - логистичните вериги. Това може да осигури приходи от такси за инфраструктурния оператор ДП НКЖИ и нови работни места в железопътния сектор.
ЛИТЕРАТУРА
1.
Ананиев С., „Обща транспортна и икономическа политика на
ЕС в логистиката и правилата за комуникация при превоза на
товари", сп. Икономика, бр. 4, issn 1312-2428, 2009;
2.
Железов Е., „Особености и основни насоки за изследване на
товарния транспортен пазар”, ХІІ научна конференция с
международно участие транспорт 2002, ВТУ „Тодор
Каблешков”, 2002;
3. Тодорова Д., „Развитие на
транспортния сектор на българия чрез оперативни програми "Транспорт"
и "Транспортна инфраструктура", сп. Механика транспорт
комуникации, бр. 3, стр. pp 26-35, issn 1312-3823, 2013;
4. Тодорова Д., Състояние на пътната и железопътна
транспортна инфраструктура и влиянието и върху икономическото
развитие на българия, сп. Механика транспорт комуникации, бр. 3, стр.
iii -7-13, issn 1312-3823, 2013;
5. Тодорова Д.,
"Възможности и ограничения пред устойчивото развитие на
наземния транспорт в българия", сп. Механика транспорт
комуникации, issn 1312-3823, стр. bg 0.1-0.11, 2012;
6.
Регламент (ео) №8 169/2009 на Съвета относно прилагане на
правилата на конкуренцията в сектора на железопътния,
автомобилния и вътрешноводния транспорт;
7. Закон за
железопътния транспорт;
8. Информационен бюлетин на
Министерство на транспорта – Изпълнителна агенция
„Железопътна администрация”, 2005-2013г.;
9. Ananiev S., The situation in the Bulgarian railwey market,
sp.”Railway market”, br. 4, str. 66-67, 2007g.;
10. www.nsi.bg – интернет
страница на национален статистически институт;
11. www.minfin.bg – интернет
страница на министерство на финансите;
12. www.iaja.bg – интернет страница на
изпълнителна агенция „железопътна администрация”;
13. www.mititc.government.bg
– интернет страница на министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията;
14. www.abzp.eu – интернет страница на
асоциация на българските железопътни превозвачи.
- Етикети: Превозвачи и оператори
