Приложение на бенчмаркинга в управлението на транспортните предприятия

Увод

Бенчмаркингът или сравнителният анализ се свързва с обмен на информация и възприемане на добрият опит или добрите практики, които да доведат до подобряване на дейността. С други думи ролята на бенчмаркинга в управлението е да провокира стремеж към усъвършенстване, чрез сравняване с по-добрите, възприемане на техният опит и стремеж към техните постижения. Бенчмаркингът обединява в едно два процеса: аналитична оценка, и конкурентен анализ. На база на анализа и оценка на собствените възможности и това на конкуренцията се очертават насоките за усъвършенстване на дейността и достигане нивото на лидерите. Сравнителният анализ е средство за търсене на нови идеи, посредством изучаване на поведението и опита на конкурентите. На база добрите практики, предприятията усъвършенстват процесите и дейността си, подобряват качеството на предлаганите стоки или услуги и повишават конкурентоспособността си [1].

Бенчмаркингът е метод, чиято ефективност зависи от неговата систематичност и непрекъснатост във времето, съобразно с пазарната ситуация. За да се направи сравнителния анализ се използват показатели, посредством заложени референтни стойности и определени параметри. Бенчмаркингът предполага, че всички участници в процеса на промяната имат общи ценности и цели и стимулира започването и поддържането на процесите на промяна, като например преодоляване на промени свързани с околната среда и транспорта. Подобно на други икономически сектори транспортния сектор, също е под постоянен натиск и необходимост от подобрения. Този натиск е резултат от различни фактори: икономика (глобализация, конкуренция, аутсорсинг), околна среда (замърсяване, ниво на шума), общественост (очаквания на клиентите, ниво на асоцииране с проблемите) и обществените финанси (недостиг на ресурси). Технологиите и научния прогрес, от друга страна, благоприятстват възможността за подобряване на представянето в сектора.

1. История на бенчмаркинга

Идеята за бенчмаркинга, най-вероятно за първи път е приложена в японската индустрия. След Втората световна война големите компании имат за цел да се превърнат в световни лидери. Те решават да се придържат не към откривателския процес, а към процеса на копиране и постепенни промени. За да бъдат прагматични, те избират световен лидер в своята област, като отправна точка. След това копират продуктите, анализират производствените процесите и постепенно подобряват своето производство. Тази стратегия е била много успешна в сектори като автомобилостроенето, електрониката и металообработващите машини. Като инструмент за управление, съвременния бенчмаркинг е разработен в САЩ. Rank Xerox започва вътрешен бенчмаркинг в своите международни клонове в началото на 80-те години на миналия век. Тогава станало ясно, че неговият клон Fuji Xerox поема половината от разходите на американските клонове и същевременно се разраства с много по-бързи темпове, поради което различията в бизнес развитието са очевидни. Това наблюдение довело до внимателна преценка на причините за така създалата се ситуация и в крайна сметка до активни действия за преодоляването й. Извода е, че причината за различието в развитието не са били предимства по отношение на разходите, а по- ефективен процеси на производство и развитие на продуктите[2].

През 90-те години на миналия век региони като Австралия или Нова Зеландия използват бенчмаркинга за водене на регионална политика, като например подобряването на икономическата среда за пристанищата, железопътния транспорт, транспортиране на въглища по море и т.н. В Европа, Обединеното Кралство прилага ранните бенчмаркинг инструменти в публичния сектор: митниците и акцизните складове. През 1997 в Холандия е издаден доклад озаглавен „Бенчмаркинг на Холандия“, в който обект на сравнителен анализ е цялата държава. Впоследствие Дания и Финландия също издават такива. В Европа има огромен потенциал за организационни подобрения в областта на публичния сектор. През годините бенчмаркинга се е утвърдил, като ефективен инструмент за подобряване и изучаване на организацията.

През 1996г. Европейската комисия в свое изявление, апелира за „Бенчмаркинг на конкурентоспособността в Европейската индустрия“, за внедряване на инструменти, които да са на разположение на икономическите субекти и публичната власт, а на 16.04.1997г. в последващо такова тя отново предлага използване на бенчмаркинга в икономиката и обществения сектор, с цел сравнителен анализ на различни ключови области и фактори, които определят икономическия растеж. Комисията предлага използването на бенчмаркинг „при сравнение на социалното поведение, търговските практики, структурата на пазара и държавните институции в държавите, регионите, секторите и компаниите с цел установяване на най-добрите практики, и на необходимите промени за въвличане на всички участници от обществения и икономически живот в тази насока“. Като инструмент за изграждане на политика, бенчмаркинга очертава специфичните условия, необходими за оценка на ефективността на националните политики, сравнението на фактори, като разходи, иновации и инфраструктура. Държавите членки заедно с Европейската комисия вече са създали пилотни проекти за бенчмаркинг в областта на иновациите, информационните технологии, обучението и логистиката[2].

Търговските дружества в много европейски страни използват бенчмаркинга, за подобряване на дейността и  изпреварване на конкуренцията. Бенчмаркингът е съществена част от управлението на много транспортни предприятия. На национално равнище може да бъдат дадени следните пример за извършване на бенчмаркинг в Европа: Холандия – обща ефективност на товарния транспорт, ефективно използване на инфраструктурата, насърчаване на колоезденето, вътрешно корабоплаване; Австрия – дял на обществения транспорт, дял на железопътния пътнически превоз, CО2 емисии; Швеция – безопасност на автомобилния транспорт, дял на железопътния товарен превоз; Обединеното Кралство – безопасност на транспорта, ефективност на въздушния транспорт и Дания – ниво на инфраструктурата.

В пътническия транспорт и особено в пътническия железопътния транспорт, бенчмаркинг – анализът е доста често срещана практика. В железопътният сектор на много европейски държави, вече е разработена сложна система от статистически данни, обхващаща по- голямата част от дейностите на железопътните компании, както и управлението на инфраструктурата. Статистическите данни за железопътните компании често са обект на сравнения. До неотдавна, думата „бенчмаркинг“ не се използваше и този вид дейност не беше достатъчно задълбочено разглеждан, респективно прилаган. Може би, основната причина за това е свързана с обстоятелството, че проблемите, които бенчмаркинг- анализа следва да разрешава не са били достатъчно ясно конкретизирани и обосновани. За транспортния сектор на ниво Европейски съюз и държави членки (т.е. на ниво публична власт), бенчмаркинга включва измерване на представянето на транспортния сектор и сравняване на резултатите с фиксирани стойности или стандарти, т.е. крайните или междинните нива на общата транспортна политика.

Бенчмаркингът е съществена част от процеса на изграждане на политиката в областта на транспорта. Основната цел при изграждането на политиката в областта на транспорта е да се гарантира, че европейската транспортна система ще се развива в посока на целите на общата транспортна политика. Поради това и развитието на транспортния сектор следва да се съизмерва в посока постигане на тези цели. Не следва да се прилагат други критерии или показатели[3].  Бенчмаркингът на транспортната политика, цели идентифициране на потенциала и възможностите за подобряване на съществуващите условия в областта на транспорта с цел повишаване на ефективността и устойчивостта на транспортната система. На ниво ЕС тази стратегия може да се приложи с цел допълване на мониторинга по прилагане на общностното законодателство в отделните държави- членки във връзка с подобряване на транспортната система. Бенчмаркинга на това ниво също може да бъде използван с цел насърчаване пазарната ориентация и ефективност на транспортните компании.

 2. Процес на извършване на бенчмаркинга

При извършване на бенчмаркинг в транспорта  следва да се има предвид сложността на взаимодействието между отделните транспортни политики и специфични движещи сили на търсенето и предлагането на транспортния пазар. Процесът на извършване на бенчмаркинга е свързан с последователност от действия, определяне и използване на специфични показатели от участниците, както на национално, регионално и местно ниво, така и на пазарно ниво. Това се прави с цел по-доброто използване на бенчмаркинга, като инструмент за подобряване на транспорта. Основните стъпки за провеждане на бенчмаркинга в транспорта са:

  • · Детайлно познаване на спецификата на транспортната дейност;
  • · Избор на релевантни измерители;
  • · Анализиране на вътрешните процеси и пропуски, свързани с извършване на транспортната дейност;
  • · Анализ на процесите на другите участници на транспортния пазар;
  • · Регулярно сравнение на собствените процеси, с тези на другите;
  • · Изграждане на стратегия за постигане на по-добрите резултати;
  • · Предприемане на адекватни мерки за достигане на по-добрите резултати;
  • · Продължаващо наблюдение на резултатите с отчитане на ползите.

Транспортният бенчмаркинг, може да бъде извършен от гледна точка на компаниите или от гледна точка на потребителите. Той може да бъде осъществен на различни нива: на политическо ниво (регулаторна рамка, осигуряване на инфраструктура) и на макроикономическо ниво (транспортни фирми). С оглед насърчаване на устойчивата мобилност, особено внимание следва да се обърне на мерките, свързани с опазване на околната среда. Бенчмаркингът, може да е от полза на компаниите и политиците в изграждането на стратегии и  постигане на целите, заложени в тях. Изборът на подходящи показатели е особено важна стъпка в цялостния процес на бенчмаркинга. Тези показатели следва да бъдат релевантни и аналитични, а също така трябва да са налични кореспондиращи статистически данни. Тази информация следва да отговаря на определени стандарти, които да са прецизно формулирани, сравними и възможно най- актуални[3].

В много случай липсата на статистическа информация е пречка за извършване на бенчмаркинга в транспорта. В международен план информацията за определени транспортни модели често не е налична за определени държави. Резултатите в международен план често не са напълно сравними поради различия в дефинициите и обхвата на информация. Последователна и всеобхватна информация в международен план е достъпна само за определени транспортни модели (железопътен транспорт, въздушен транспорт, международен морски транспорт). Особено ограничена е информацията за частния пътнически транспорт особено немоторизирания такъв. Пропуски от гледна точка на времевия диапазон и проблеми с качеството на информацията ограничават възможностите за анализиране на проблемите във времето. Съпоставимостта на резултатите на международно ниво също е друг проблем: дефинициите и обхвата на данните варират в различните държави. Структурните и географски различия също следва да бъдат взети предвид. Предвид това, в Европа е налице хармонизация на статистическата информация в транспорта на международно ниво, включително хармонизиране на информацията в ЕС от Евростат, както и от работна група от представители Комисията по икономика за Европа към ООН, ECMT и Евростат.

При извършване на бенчмаркинг в областта на транспорта следва да бъде взет предвид факта, че простите количествени показатели не винаги отразяват сложността на взаимовръзката между транспортната политика и други рамкови условия за транспорта и транспортния пазар, както и между търсенето и предлагането, като цяло в областта на транспорта. В много случай използването на подобни показатели не води до осъществяване на качествен бенчмаркинг. При сравнение на резултатите на ниво на държавите, показателите следва да бъдат подбрани, така че да извеждат структурните различия между държави близки по размери, население и топография. Поради това при извършване на бенчмаркинг в транспорта не могат да бъдат използвани абсолютни стойности (общо ниво на вредни емисии, общо ниво на представяне в областта на транспорта). В много случаи, простите релевантни данни (определени данни разделени на други, например представяне на транспорта на глава от населението) също са незадоволителни, тъй като не отчитат различията в пространствените структури и нивата на икономическо развитие. Поради това показателите за извършване на бенчмаркинг на теория следва да се основават на взаимно съпоставими набори от данни[3].

Заключение
Бенчмаркингът или сравнителният анализ може да се използва в транспортния сектор, като управленски инструмент за достигане равнището на “най- добрите практики” в сектора. На ниво Европейски съюз под „най-добрите практики“ трябва да се разбира това, което в максимална степен се доближава до общата транспортната политика, а на фирмено ниво, достигане на постиженията на най- конкурентоспособните фирми, т.е. на лидерите на транспортния пазар. Прилагането на бенчмаркинга в управлението на транспортни предприятия в нашата страна е необходимо за тяхното стратегическо развитие. В съвременните условия прилагането на методическите средства на бенчмаркинга, анализирането и внедряването на водещия опит трябва да се използват като възможност за оценка на собственото равнище, на настоящото развитие, получаване на обективна представа за силните и слабите страни от дейността. Правилно очертаване на насоките за развитие, определяне на дейностите за усъвършенстване. За ефективното провеждане на бенчмаркинг- анализът е необходимо на първо място добро познаване на метода, предпоставките за неговото извършване, както и отчитане на принципите, заложени в него [4]. Бенчмаркингът или “критерия за успех” е стандарт, представен в цифрово изражение или словесно описание, който предоставя възможност за сравнение на постигнатите резултати със заложените цели или пък сравнение на определена дейност с тази на конкурентите в същата област, като се предполага, че конкурентите са заложили същите цели.

 

Използвана литература:

[1] Цветкова, С., (2016), ”Ключови показатели за бенчмаркинг на градския пътнически транспорт”, Научно-практическа конференция “Мобилност за един свързан свят”, октомври 2016г.,УНСС – София;           

[2] The International Bank for Reconstruction and Development/ The World Bank, (2011) “A framework for urban transport benchmarking”;

[3] Proceedings of the Paris conference, (1999), “Transport benchmarking – methodologies, applications and data needs”;

[4] Pascal, V. 2002, “Benchmarking and Quality in Public transport”, CERTU;

  • Етикети: Бизнес и сътрудничество