В началото сме на
политически и технологични революции за търсене
на нови енергоизточници и модели на превоз.
Но причината затова не е само в
глобалната икономическа криза. В момента
автомобилният транспорт продължава да е
доминиращ в Европа. В същото време от 2009 г.
страните отчитат постепенно ограничаване на
превозите с него. Изключение от тази тенденция
все още правят България и Румъния. Страната ни
постига положителен ръст в сектора 16 на
сто, докато в железопътния транспорт превозите
на товари намаляват най- много у нас –
33 на сто. В северната ни съседка спадът е по-
малък – 27 на сто.
Спрямо населението
си, страната ни е гъсто наситена с железопътна
и автомобилна мрежа. Но първата е пригодена
за скорости до 100 км/ ч и се поддържа с
остарели технологии. Тя изисква големи
инвестиции, което предизвиква остър
финансов недостиг при подържането й. Въпреки че
пазарът на товарния жп транспорт вече е
либерализаран, а новите компании заемат 27 на сто
от обема на превозите, липсват съвременни
програми за развитието на жп услугите.
Националният превозвач „БДЖ - Товарни
превози” ЕООД е в процес на
приватизация.
Европейските железопътни товарни превозвачи вървят по стъпките на въздушните оператори в интегрирането и приватизирането си, при обединяването си в големи компании и в регионалното партньорство. Сега водещи в Източна Европа са DB SCHENKER RAIL и RCA, които позиционират в отделните държави в региона дъщерни дружества, осигурявайки по този начин транспортната интегрирация.
Обещаваща алтернатива на познатите досега модели са „зелените коридори“. В тях основна роля играят железопътният и водният транспорт, с минималното си негативно въздействие върху човека и природата. Така пред държавите се откриват добри възможности да решат транспортните си проблеми, чрез естествените „зелени коридори” и мултимодални комбинирани превози, да разпределят трафика и да развиват релсовия сектор. Може да формулираме три реални политики за Балканите.
- Определяне и приемане на общи стратегически и политически цели за жп транспорта в района, като затова се подготви и приеме общ регионален план „Зелен транспорт”.
- Осъществяване на единни проекти за изграждане на ефективна инфраструктура, чрез финансово осигуряване и публично- частно партньорство.
- Подпомагане на всички процеси, свързани с добра обвързаност, с регионалното и със социалното развитие. Създаване на клъстери, като в изграждането им се използва широка браншова и експертна подкрепа. Два актуални проекта, чието начало беше поставено с осъществяването на първите у нас комбинирани превози, могат да се превърнат в гръбнака на „Зелени балкански коридори”:
Европа към България:
Дунав мост 2 при Видин – Калафат през ферибота
във Варна към Русия, Евразийски съюз, Китай.
Европа към България: Дунав мост 2 при Видин -
Калафат към Турция (Азия), Гърция
Но за да се осъществят изцяло такива намерения във всички страни, е необходима модернизирана инфраструктура и действащи терминали. У нас най- подходящите места, както от икономичиска, така и от геополитическа гледна точка са Бургас, Варна, София (Яна), Русе и Видин. В момента се извършват комбинирани превози с контейнери и непридружавани ремаркета по линейни маршрути и обработка на товари по направленията от Копър - Словения до София, от Австрия и Германия до България, Турция и Гърция.
Не само в
тези схеми страната ни е привлекателен нов коридор и
алтернативна врата на Европа към Русия,
Евразийски съюз и Китай. Тя е удобна връзка и то
предимно чрез жп мрежата си с трансконтиненталните,
железопътни и мултифункционални фериботни линии в
Черно море към Русия (ферибота Варна –
Кавказ), към Украйна и Грузия (пристанище Поти).
Но успехът на проектите може да се гарантира,
само ако се обединят нтересите между държавите
и бизнеса. Разбира се при очертаването на
разумни срокове и формирането на реални бюджети.
- Етикети: Инфраструктура
