Имат ли бъдеще „Зелените балкански коридори”

Технологична революция и преструктуриране на превозите

      В началото сме на политически и технологични революции за търсене на нови енергоизточници и модели на превоз. Но причината затова не е само в глобалната икономическа криза. В момента автомобилният транспорт продължава да е доминиращ в Европа. В същото време от 2009 г. страните отчитат постепенно ограничаване на превозите с него. Изключение от тази тенденция все още правят България и Румъния. Страната ни постига положителен ръст в сектора 16 на сто, докато в железопътния транспорт превозите на товари намаляват най- много у нас – 33 на сто. В северната ни съседка спадът е по- малък – 27 на сто.  

 
      Спрямо населението си, страната ни е гъсто наситена с железопътна и автомобилна мрежа. Но първата е пригодена за скорости до 100 км/ ч и се поддържа с остарели технологии. Тя изисква големи инвестиции, което предизвиква остър финансов недостиг при подържането й. Въпреки че пазарът на товарния жп транспорт вече е либерализаран, а новите компании заемат 27 на сто от обема на превозите, липсват съвременни програми за развитието на жп услугите. Националният превозвач „БДЖ - Товарни превози” ЕООД е в процес на приватизация.

 
 

      Европейските железопътни товарни превозвачи вървят по стъпките на въздушните оператори в интегрирането и приватизирането си, при обединяването си в големи компании и в регионалното партньорство. Сега водещи в Източна Европа са DB SCHENKER RAIL и RCA, които позиционират в отделните държави в региона дъщерни дружества,  осигурявайки по този начин транспортната интегрирация.


          Перспективи за алтернативата
       Обещаваща алтернатива на познатите досега модели са „зелените коридори“. В тях основна роля играят железопътният и водният транспорт, с минималното си негативно въздействие върху човека и природата. Така пред държавите се откриват добри възможности да решат транспортните си проблеми, чрез естествените „зелени коридори” и мултимодални комбинирани превози, да разпределят трафика и да развиват релсовия сектор. Може да формулираме три реални политики за Балканите.
            - Определяне и приемане на общи стратегически и политически цели за жп транспорта в района, като затова се подготви и приеме общ регионален план „Зелен транспорт”.
            - Осъществяване на единни проекти за изграждане на ефективна инфраструктура, чрез финансово осигуряване и публично- частно партньорство.
            - Подпомагане на всички процеси, свързани с добра обвързаност, с регионалното и със социалното развитие. Създаване на клъстери, като в изграждането им се използва широка браншова и експертна подкрепа.
        Два актуални проекта, чието начало беше поставено с осъществяването на първите у нас комбинирани превози, могат да се превърнат в гръбнака на „Зелени балкански коридори”:

        Европа към България: Дунав мост 2 при Видин – Калафат през ферибота във Варна към Русия, Евразийски съюз, Китай.
        Европа към България: Дунав мост 2 при  Видин - Калафат към Турция (Азия), Гърция

              

     Но за да се осъществят изцяло такива намерения във всички страни, е необходима модернизирана инфраструктура и действащи терминали. У нас най- подходящите места, както от икономичиска, така и от геополитическа гледна точка са Бургас, Варна, София (Яна), Русе и Видин. В момента се извършват комбинирани превози с контейнери и непридружавани ремаркета по линейни маршрути и обработка на товари по направленията от Копър -   Словения до София, от Австрия и Германия до България, Турция и Гърция. 


        Не само в тези схеми страната ни е привлекателен нов коридор и алтернативна врата на Европа към Русия, Евразийски съюз и Китай. Тя е удобна връзка и то предимно чрез жп мрежата си с трансконтиненталните, железопътни и мултифункционални фериботни линии в Черно море към Русия (ферибота Варна – Кавказ), към Украйна и Грузия (пристанище Поти). Но успехът на проектите може да се гарантира, само ако се обединят нтересите между държавите и бизнеса. Разбира се при очертаването на разумни срокове и формирането на реални бюджети.

  • Етикети: Инфраструктура