Що е то интегриран градски транспорт?

      Изграждането на устойчива среда за живеене, работа и почивка не може да се осъществи без предоставянето на удобни условия за достигане от точка А до точка Б, съчетавайки предимствата на всички видове транспорт. Откриването на решението на тази „сложна” задача се намира в интегрираното управление на транспортния процес.
      Как се управлява интегрирано? Обвързват се разписанията на различните видове транспорт в рамките на градовете, а в местата на пресичането им се изграждат терминали. Въвежда се тактов график за движение и се прилага унифицирана система за таксуване, призната от всички превозвачи. И за да звучи още по- сложно, дублирането на линии не се допуска, а всички разписания и обвръзки са „качени” в един интернет портал.
      Както в много други сфери, новатори в прилагането на интегрираните транспортни системи са немците. През 60-те години на миналия век в Хамбург за пръв път се прилага таксуването с един превозен документ за всички видове транспорт в рамките на града и околността му. С времето германците усъвършенстват транспортната система – разработват тактов график за движение на превозните средства по цялата железопътна мрежа с еднакви интервали на движение на влаковете в пиковите и извън пиковите часове, обособяват гарите за лесен достъп до превозните средства на другите видове транспорт, дават пълно предимство на релсовите превозни средства пред останалите участници в движението, а също така разработват система за номериране на линиите на автобусите, трамваите и железниците, така че лесно да се запомнят и да не възникват повтаряния.
      Описаните предимства бързо са възприети от съседните на Германия страни като в граничните райони превозните документи и разписанията са уеднаквени в полза на лесното придвижване на жителите им, където е необходимо са на два езика и навсякъде са публикувани в интернет. На местата, с повече от един вид транспорт се изграждат терминали, разположени на основните входно- изходни магистрали на големите градове.  Най-често те са крайни или начални спирки на автобуси, от които пътниците се прекачват на трамваи, крайградски и градски влакове, за да продължат пътуването си до централните градски части на населеното място. По този начин в терминалите се събират пътниците за града, където в по-големи превозни средства ги поемат и ги разпръскват към близките населени места с по- малка концентрация на транспорт.
      И макар че живеем във време на бум на информационните технологии, неограничен достъп до информация, постоянно посещаваме семинари къде ли не в Европа, за повечето от нашите шефове на транспортни ведомства, държавни фирми и частни оператори, интегрираният транспорт все още не е намерил почва у нас. В градовете има различни превозвачи, признаващи единствено билетите, издадени от тях. Превозните средства не спират на предварително определени места за лесно прекачване, а разписанията се пазят в строга фирмена тайна. Всичко описано само стимулира ширещия се сив сектор, който е завладял транспорта под различни форми в лицето на „таксита ментета” или „маршрутни таксита”.
      Необходимо е предприемането на адекватни мерки за преминаване към разработването и внедряването на истински интегриран модел за управление на транспорта. В него нямат място популистките виждания за строителството на нови трамвайни трасета, закупуването на тролейбуси и сключването на договори с поредните „консултанти”. Тук става въпрос само и единствено за планиране и организацията (експлоатация, поддръжка, насочване на пътникопотоците и др.)!
      За пристъпването към изграждане на интегрирано управление на транспорта трябва да се разгледат поотделно мерките, които правят такъв:
         - Терминалите за прекачване. В тях се заражда и приключва превозния процес. От основно значение за изграждането им е мястото, което има максимална пропускателна способност, създава безконфликтни връзки с останалите видове транспорт, а движението на пътникопотоците да е решено, независимо от ежедневните ограничения в трафика на големите градове, свързани с капацитета на шосейната пътна инфраструктура. Терминалите се характеризират с различна часова, дневна и сезонна натовареност. В тях се създават връзки между два или повече вида транспорт или маршрутни линии. Организирането на работата в терминалите зависи от предвиденото време за престой на пътниците, привличането на външни посетители, като се обърне внимание и на тези от тях, които работят по обслужването на хората и движението. Основно място в терминалите са местата за изчакване и подходите към пероните за отделните видове транспорт. На тези места трябва да се осигури възможност за закупуването на превозни документи за всички видове транспорт, които се обслужват в града и околността. Връзката между пероните на различните видове транспорт, обслужвани в един терминал е необходимо ясно да се маркира, да е лесно достъпна за клиента с предварително закупени превозни документи, както и за хората с увреждания. Пример за организиране на работата в такъв терминал е железопътна гара със съпътстваща връзка с автобусна или тролейбусна спирка /фигурата по-долу/.

         - Графикът за движение. Въвеждането на тактове при движението на превозните средства е от основно значение при изграждането на интегриран транспорт. Целта е повишаване на качеството на предоставяната услуга, чрез улесняване на избора на време за пътуване, което от своя страна води до намаляване часовата неравномерност при натоварването на транспортната система. Тактовият график позволява лесно управление на превозните средства в реално време, оптимизира маршрутите като премахва дублирането на линиите, създава облика на комплексност и обвързаност на транспортната система, решава редица експлоатационни проблеми, преди тяхното възникване (например чрез предварително определяне точните перони или стоянки за спиране на превозните средства).

      Голям потенциал за прилагане на тактов график за движение може да се намери при организацията на влаковото движение в софийския жп възел. Лявата схема представлява сегашната организация на маршрутите на влаковете, а вдясно е възможна схема с прилагане на тактов график според натовареността на направлението. Цветовете на схемата вдясно представят натовареността по съответното направление (с червено най- натоварено, жълто, синьо и зелено – най- слабо натоварено). Централна гара вече не е влакообразуваща за движещите се в региона влакове. Такива за града са Банкя, Искър, Подуяне. Гарите се превръщат в терминали, до които пътниците пристигат с автобуси, трамваи, тролейбуси и метро. 

         - Единният превозен документ. Повсеместното навлизане на най-съвременните технологии за обмяна на данни не подминават и градския транспорт. Преминаването към електронните чип карти отдавна не е предизвикателство, а по-скоро необходимост. То облекчава работата на транспортните оператори, организаторите на транспорта в градовете, както и крайните потребители. Предимствата са очевидни: еднократно се издават; гъвкави са по отношение на избора на „план” за пътуване на пътниците; създават възможност за лесно проследяване на пътникопотоците в реално време; безпроблемно се осъществява счетоводството между операторите; могат да се зареждат онлайн и много други.

         - Интернет порталът. Съвременните тенденции за продажба на услугата изключват продажбите „на гише”. Клиентът трябва да бъде привлечен още докато е вкъщи, да бъде „излъган” да си купи билет, под формата на намаление в цената при онлайн покупка. Триковете при различните системи са разнообразни. От съществено значение е фактът, че все повече интернет порталите на превозвачите трябва да се превърнат в своеобразен продавач на услуги, не винаги пряко свързани с транспортния процес. Това гарантира задържане на клиентите и дава възможност за по-бързо събиране на приходи. В някои случаи дори без да е осъществена транспортна услуга - например закупуване на билет за кино, театър, мач с намаление от градския транспорт и др.
Всичко това е възможно и ще доведе до значително подобряване на приходите на транспортните оператори и техните принципали. 

      Най-важният извод е, че съвременният транспортен оператор е необходимо да се съобразява с променящата се градска среда, като по този начин от една страна намали своите „производствени” разходи, а от друга – предостави адекватна транспортна услуга. Интегрираният похват за управление не зависи от закупуването на 10 влака за метрото, 20 трамвая или 50 тролейбуса. Той е инструмент за комплексно решаване на транспортната задача. Предлаганите от него решения, въз основа на нови похвати за предварително събиране на средства, задължително чрез издаване на една единствена персонална карта на всеки жител от града, която му дава му достъп до всички линии (жп, автомобилни, метро, тролейбуси) на обществения транспорт са единствен изход за устойчиво развитие на транспорта в българските градове.

 

    
  • Етикети: Логистика