„Жп PRO“: В международната
търговия Турция се стреми да постигне през тази година значително по-
висок ръст - 1,2 трилиона долара в сравнение с 2011 г., когато те бяха
375 милиарда. Какво е мястото и ролята на железопътния транспорт в
тази "национална стратегия"?
Cavit Uğur: До 2023 г. искаме да направим значителна крачка напред на пазара на международния търговски обмен. Планират се 500 млрд. долара износ и 620 млрд. долара от внос. Турция се стреми да бъде сред една от първите десет икономики в сферата на транспорта. Дотогава на железопътния сектор се възлага основната роля и задачата да постигне най- висок ръст в отрасъла. Извършват се и се предвиждат твърде много реформи, за да се увеличи производителността на железниците ни. Държавната жп компания възнамерява да инвестира 47.4 милиарда долара през следващите десет години като целта е да се изградят около 10 хиляди километра високоскоростни железопътни линии и около 5 хиляди км конвенционални. Всъщност идеята е да се постигне 15 000 км обща дължина на жп мрежата, което в сравнение със сегашното положение е около 27 хиляди километра увеличение до 2023. Освен това трябва да се създадат 19 логистични селища в значими промишлени и търговски точки на страната. За същия период те ще гарантират увеличение на жп транспортираните товари около 10 милиона тона. В момента железницата заема 4,5 процента от целия транспорт в Турция, а целта е делът му да нарасне до 20 процента.
„ЖП PRO“: Все повече компании предпочитат да превозват товарите си с железници, така че не само избраният маршрут, но и логистиката имат решаваща роля. Какво е нивото на финансиране на логистичните проекти и доколко то стимулира развитието на транспортните връзки между Европа и Азия?
Cavit Uğur: Има много важни железопътни проекти, които свързват Европа и Азия, като Мармари, Карс – Тбилиси - Баку и BALO. Текущите средства в железопътния транспорт предимно идват от публично финансиране. Но компанията BALO (Анадолските логистични организации), в която UTIKAD е единственият акционер от логистичния сектор, създаден с частни капитали ще организира блок влакове от Анадола към Европа.
„ЖП PRO“: Как се извършва либерализацията в железопътния сектор и как ще се отрази на транспортната система в Турция?
Cavit Uğur: Като се разреши да работят повече от един железопътни оператори, което ще гарантира конкуренцията в сектора при една по-справедлива и либерализирана среда. Така ще се гарантират по-честни условия и по-качествени и- безопасни услуги. Железопътните фирми ще извършват товарни и пътнически превози със собствени влакове и персонал. Ще се подобри и контролът върху транспортните разходи, време и качество на услугата. Железниците ще се конкурират с другите видове транспорт, предимно с автомобилния. Очакванията са, че в резултат на либерализацията частният сектор също ще инвестира в различни области на железниците. Това ще стимулира развитието на отрасъла в Турция.
„ЖП PRO“: По какъв начин националните органи ще се включват в този процес като основен фактор за икономическия растеж на страната?
Cavit Uğur: Въпреки че на турската железопътната
инфраструктура все още й предстои да разрешава сериозни проблеми,
държавата усилено инвестира, както за модернизирането й, така и за
увеличаване на трафика. През 2012 година около 32 процента от общите
държавни инвестиции бяха насочени към логистичния и транспортния сектор.
В резултат на тази политика инвестициите в железниците се увеличиха с
62 на сто в сравнение с 2011 година.
„ЖП PRO“: Проектите, които Турция осъществява влияят върху търговските взаимоотношения между Европа и Азия, както и помагат за нарастването на стокообмена. Как бихте анализирали този процес?
Cavit Uğur: Пазара на товарни превози между Азия и Европа, е за около 75 милиарда долара, а географското положение на Турция я прави естествен мост между Изтока и Запада, който осигурява лесен и рентабилен достъп до бизнеса в целия свят. Когато проектите на транспортните коридори като Карс – Тбилиси - Баку, Курталан – Нусайбин - Ирак, Карс – Нахчиван - Иран, Кавказ – Самсун - Басра, Мармари приключат връзките към Европа, Близкия изток, Централна Азия и Китай ще бъдат гарантирани и делът на Турция в транспорта ще се увеличи. Направлението Карс – Тбилиси - гара Баку, от което 40 процента вече е завършено ще бъде открито в края на 2013 година. До 2015 годишно се очаква проектът Мармари на Босфора в Истанбул да е напълно готов и да се пусне в експлоатация.
„ЖП PRO“: През март 2012 година по коридора ТРАСЕКА започна подготовката на нов проект, свързващ Казахстан (от границата на Китай) с Турция и региона на Черно море. Става дума за "Silk Wind" контейнерен блок-влак между Казахстан и вашата страна в черноморския й регион. Какви са предизвикателствата и ролята на „Silk Wind“ при създаването на трансграничните транспортни връзки?
Cavit Uğur: Влакът ще осигури пряка връзка от Казахстан за Турция. Проектът „Silk Wind“ трябва да създаде благоприятни условия за контейнерните превози чрез усъвършенстван електронен обмен на информацията, опростяване на митническите и гранични процедури, намаляване на времето за преминаване и за пътуване. Общата дължина на маршрута ще се намали приблизително с 1 000 км, времето за пътуване - с четири дни, а престоите на граничните пунктове с около девет часа. Ще се оптимизират ро-ро линиите в Каспийско море. Естествено ще се отрази положително на глобалните вериги за доставки и ще се създадат солидни икономически коридори между Азия и Европа. Съвсем нов проект, придружен с меморандум за разбирателство за принципите на съвместната дейност за развитието на транспортните връзки и организацията на товарените превози е подписан в Измир в края на ноември между Турция, Грузия, Азербайджан и Казахстан. С него те декларират намеренията си за сътрудничество при създаването и насърчаването на комбинирания интермодален маршрут в рамките на влака "Silk Wind". Той създава благоприятна среда, чрез опростяване на административните и други процедури, в съответствие с националното законодателство на държавите, които участват в него. Ето защо, очакваме с проектът „Wind Silk“ по-лесно да се преодолеят всички пречки и предизвикателства.
„ЖП PRO“: Кои са основните фактори, които ще подобрят ефективността на жп транспорта между Европа и Азия?
Cavit Uğur: Първо подходящи подходи за улесняване на търговията, опростени потребителски процедури по границите и намаляване на митническите формалности. Това са ключовите елементи за подобряване европейския и азиатски железопътен транспорт. Координацията на настоящите проекти и създаването на нови между двата континента са другите ключови фактори. Също така рехабилитация на съществуващите железопътни линии, модернизация на подвижния състав и инфраструктурата, подобряването на маршрутите на блок-влаковете и разширяването на високоскоростната железопътна мрежа ще допринесе за подобряване на жп транспорта. Турция вече работи по проектите за подновяване на железопътните линии между Истанбул и Европа, за да повиши ефективността им и жп връзките си със стария континент.
- Етикети: Бизнес и сътрудничество
