Както се вижда от данните в таблицата, се наблюдава тенденция към увеличаване на средния осигурителен доход в сектора за разглежданите три години. Това може да се окачестви като положително явление, въпреки че темповете на нарастване не са големи – 8 % за 2009 г. и 3,6 % за 2010 г. Въпреки общата тенденция към увеличаване по видове дейности, наблюдават се значителни колебания.
През 2010 г. спрямо 2008 г. е налице значително повишаване на средния осигурителен доход при пътническия таксиметров транспорт - 38,8 %. Същевременно същото се наблюдава по този показател и в пътническия въздушен транспорт - с 28,1 %., както и в пътническия транспорт по вътрешни водни пътища - с 27,6 % , и на космическия транспорт – с 27,1 %.
Налице е намаление на средния осигурителен доход за разглеждания период при осъществяването на товарни морски превози в рамките на 28,7 %. Това може да се отбележи и по отношение дейността на товарния транспорт по вътрешни водни пътища – с 0,7 %, както и във връзка с тази на пощите, предоставящи универсално пощенска услуга – в размер на 0,4 %.
Въз основа на данните , които са използвани на базата на важен статистически източник, може да се направи извод, че като цяло увеличението на средния осигурителен доход на заетите в пътническия транспорт е по- голямо от това на заетите в товарния транспорт.
Друг важен извод, който може да се направи на базата на изложената информация е, че най- висок е средният осигурителен доход на заетите във въздушния транспорт, като на първо място са спомагателните дейности в този важен подсектор на националната транспортна система.
По- нататък може да се направи сравнение между средния осигурителен доход на заетите лица в сектор „Транспорт, складиране и пощи” и средния осигурителен доход на заетите във всички сектори в страната.
Сравнение между средния осигурителен доход за страната и средния осигурителен доход в сектор „Транспорт, складиране и пощи”
Както се вижда от направеното сравнение средният осигурителен доход на заетите в сектора е по- висок от общия за страната. Въпреки това въз основа на конкретното изследване може да се констатира, че той нараства с по- бавни темпове от средния осигурителен доход за страната като цяло. Това може да се отбележи поради намалението му в процентно съотношение спрямо този показател.
На следващите фигури са показани различията в средния осигурителен доход в сектора по пол, възраст, форми на заетост, категории персонал.
Предвид на това, че мъжете са заети преобладаващо с дейностите, изискващи тежък физически труд , е нормално да получават и по-високо трудово възнаграждение.
Нарастването на осигурителния доход с възрастта е нормално, поради кариерното развитие с възрастта, натрупването на опит и добавките към заплатите за прослужено време. Нормално е и доходът на хората в пенсионна възраст да бъде най- нисък.
Попадащите в четвъртата категория персонал са управители на търговски дружества, така че разбираемо техният доход е най-висок. Сравнително ниският доход на самоосигуряващите се се дължи и на това, че често лицата се самоосигуряват на минимален доход. Най- нисък обаче е осигурителният доход на заетите по граждански договори.
Както се вижда от фиг. № 3, най-висок е средният осигурителен доход на аналитичните специалисти в сектора, следвани от ръководните служители и техниците. Сравнително висок е и доходът на лицата с неопределена категория.
Най- нисък е доходът на квалифицираните работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство, както и на неквалифицираните работници.
Както се вижда от фигурата, за разглежданите три години тенденцията е към по- бързо нарастване на дохода на заетите в селата и намаляване на разликата.
В заключение може да се отбележи, че средният осигурителен доход на заетите лица в транспорта е сравнително висок спрямо този други сектори на икономиката. Това се обуславя от специалните условия, при които осъществяват дейността си заетите лица в транспортния сектор. Следва да се има предвид, че тази тенденция ще продължава поради високорисковата дейност на работниците и служителите, които се занимават с транспортно обслужване на икономиката.
Само чрез адекватно управление на човешките ресурси в сектора може да се постигнат поставените цели за икономически и финансово стабилизиране и възвръщане на част от загубените пазарни позиции спрямо автомобилния транспорт.
Литература
1. Бакалова, В., Хр. Николова, Икономика на транспорта, УИ „Стопанство”, С., 2010.
2. Бакалова, В., Т. Минков, Икономически анализ на транспортната фирма, УИ „Стопанство”, С., 2012.
3. Евростат, официален сайт.
3. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, официален сайт.
4. Национален осигурителен институт, официален сайт.
5. Национален статистически институт, официален сайт.
6. Николова, Хр., Транспортният пазар в България: състояние и перспективи за развитие, УНСС, УИ “Стопанство”, 2010.
7. Арнаудов, Б. "Тенденции в развитието на човешките ресурси в транспорта" УИ "Стопанство" 2013г.
- Етикети: Превозвачи и оператори
