Железопътен и Интермодален транспорт

      Горещи следи

      Трейнспотингът съвсем не е приумица на новото време. Младежи въоръжени с моливи, тетрадки и скици край гари и жп линии са били обичайна гледка още през 40-те години на ХХ век. И тогава целта им била да „спотнат” (проследят) последното движение на определен модел локомотив и да предадат информацията за летящия влак на следващите трейнспотъри по маршрута. Само, че на днешните им е далеч по- лесно: общуват през интернет форуми, обменят данни и разписания по скайп и „Фейсбук” и запечатват всичко с цифровите си фотоапарати. Всъщност последното като, че ли повлича най-много ловци на влакове след себе си в последните години. И не случайно.
      „Днес в основата на трейнспотинга продължава да бъде преследването на влакове, но това включва също знанието за историята на модела, информацията къде е във всеки един момент, какво се случва с него, има ли нова боя, предстои ли ремонт, какви са техническите му параметри и изобщо всичко свързано железопътния транспорт. Постигането на перфектният кадър обаче е най- голямата тръпка, защото обикновено си сред природата, често на трудно достъпни места, чакаш добра светлина, търсиш идеалния ъгъл и неминуемо създаваш приятелства...”, обясняват 20-тина годишните Красен Панев и Цанко Симеонов.
      И двамата не са от семейства на железничари, но с времето хобито им ги превръща от фенове в служители на БДЖ. Днес Красен е помощник-машинист „Товарни превози”, а Цанко е бил в екипа на жп администрацията. „Което си е предимство”, смее се Красен, защото така винаги е в час с долитащите ценни екземпляри. Споделят, че всеки трейнспотър си има своя страст - някои харесват парни локомотиви, други по-нови машини, трети търсят само пътнически композиции. „Доскоро например, у нас имаше серия локомотиви “Шкода”, които през 1966 г. печелят конкурс за „Най- красив локомотив”. В България са били доставени 90 броя, но в момента няма нито един. Последният изгоря преди пет, шест месеца и много от спотърите гонеха имено него, защото беше изключително интересен, рядък и красив. Поне ми остана снимката...”, въздъхва Красен. Лично той си е поставил амбициозна задача - да снима всички БГ локомотиви. „Защото нашите железниците са изработвани специално за България. Направо са си бутиково производство (виж карето), подчертава трейнспотъра и прави бърза сметка - Вече две години работя в БДЖ, но снимам и гоня локомотиви от 2005 г., така че на около 90 процента съм постигнал целта си”, потрива ръце Красен. Приятелят му Цанко пък е още по-смел в мечтите си. „Искам да мина и да снимам цялата транссибирска жп линия, която свързва Европа и Азия...”

      Трейнспотъри от всички страни...

      Има няколко форума и интернет сайта, които дърпат като магнит трейнспотърите у нас. И това е основната причина точната им бройка да си остане загадка. „Не сме много сплотени - пръснати сме навсякъде. Грубо активните сме около 100, снимащите – доста по- малко. Има обаче един сайт, в който влизат всички – Railpictures. Обединява хора от всички краища на света, пълно е с маршрути, данни, любопитни неща за различни локомотиви, вагони и снимките са на особена почит. Но и изискванията към качеството им са високи”, обясняват момчетата. Българските трейнспотъри, успели да се класират с фотоси във форума на Railpictures се броят на пръсти, но Красен е един от тях. „От там се завързват страшни приятелства. С чехи, румънци, гърци обменяме информация и когато мине нещо интересно организираме групи и започва едно лудо преследване и дебнене...”, смее се Красен Панев. Чуждите трейнспотъри били луди по родните бутикови екземпляри. „Все още имаме възстановени парни машини и редовно групи от Румъния, Австрия и Германия ги преследват. Те са си история „на релси”, уникални за целия свят. Най-големите парни локомотиви в Европа, например са произведени имено за България. Жалко, че днес няма възстановени от тях”, обясняват момчетата.
      Така преди няколко седмици с група от около 60 гърци си стиснали онлайн ръцете за разходка с парно влакче по линията Септември – Добринище. Красен и Цанко измислили стройна организация за деня: брошури с подробно описание на маршрута и атракциона (парен локомотив, цистерна за вода, вагон-фургон и три пътнически вагончета), три фото паузи по 10 минути, което означава „стегнато” слизане и качване и три автомобила за онези, които търсят различен фото ракурс. Плановете им обаче бързо се объркали по време на трейнспорътската разходка. „Влакът за малко да тръгне без групата! Гърците се появиха 4 минути преди потеглянето и вместо да се качат веднага започнаха да щракат наляво- надясно. Някак си ги събрахме и тръгнахме, но вместо три пъти „стегнато” за снимки спирахме много по- често извънредно. Просто локомотивчето изнемогваше, влакът беше тежък и оставаше без пара. През паузите гърците се радваха и на възстановения „Москвич 408”, с който пристигна един от нашите спотъри. На финала закъсняхме с около час, но гърците бяха доволни. Това не им беше първото приключение у нас и обещаха да се върнат”, разказват момчетата.

      Черен влак се композира

      И това хоби си има тъмна страна. Цанко и Красен не го крият. „Когато адреналина ти дойде малко в повече можеш да надробиш големи глупости”, предупреждават момчетата, визирайки всякакви „щури” идеи за снимки в тунели, близо до релсите на прелитаща композиция или от високо. „Разбирай опасни места като стълбове например. Има и участъци където влаковете се движат много бързо, а видимост няма, нито можеш да чуеш от рано, че мотрисата наближава. Затова най-важна е безопасността. Герои не ни трябват”, подчертават трейнспотърите. Двамата предпочитат по- лежерните снимки – да дебнат с часове редки видове, докато на полянката са хвърлили няколко крехки пържоли на скарата. „Виновни са разписанията, които често не се спазват и влаковете закъсняват”, смеят се момчетата, но и не се оплакват. Правят снимки и в градска среда, обикновено в индустриални зони и крайните квартали на София, но твърдят, че не е същото. Събират и всякакви сувенири свързани с железниците – колекционерски макетни влакчета, чаркове от бракувани и разглобени локомотиви.   „Имам си логото на БДЖ и няколко табели с номера на локомотиви, които вече не съществуват. Всичките са ми подарък”, обяснява Красен. И за да обясни по- точно странната си любов към големите жп машини разказва случка от началото на март, която му е направила впечатление. „Точно на 8 март се навършиха 50 години от доставката на първите магистрални дизелови локомотиви за БДЖ. Последните два са в депо София и са в ужасно състояние. Произведени са специално за България. Има само един прототип в Австрия, но от трите нито един вече не е в движение. Тогава бивши и настоящи служители на държавната железница се събраха и поднесоха цветя на машините. За първи път видях подобно нещо. Някои от мъжете се разплакаха. За мен това са последните истински железничари”, разказва Красен Панев.
      В началото на годината БДЖ издаде забранителна заповед за снимки на гарите, но това не плаши двамата трейнспотъри. „Ние така или иначе предпочитаме снимките сред природата. Искърското дефиле ми е любима дестинация – има мостове, а линията върви покрай реката...”, отнася се Красен. Вярват, че това, което правят с Цанко е колкото хоби, толкова и благороден жест към държавната железница. „Повдигаме завесата на тази иначе толкова затворена система, показвайки най-хубавото от нея. БДЖ е символ на държавността и ако някой смята, че без нея ще можем да продължим да съществуваме като нация жестоко се лъже”, Цанко загатва позицията си към всичко, което се случва в БДЖ днес. И съвсем нарочно повдига още една завеса. „Наред със селския, еко, зимен и какъв ли още не туризъм, трейнспотинга дори и днес, без още никой да се е сетил, че става за привличане на туристи, го прави и то със завиден успех”, допълва момчето