Възможности за изграждане на баражи /хидровъзли/ в Българо – Румънския участък от река Дунав

В последно време отново се заговори за изграждане на баражи по река Дунав между България и Румъния. На проведената среща в Букурещ с представители на Китайското правителство на което присъства и българският премиер г–н Пламен Орешарски, е била обсъждана възможността за съвместно изграждане на хидрокомплекс Никопол–Турно Магуреле с участието и на Китай. При своето посещение в Китай , българският президент г–н Росен Плевнелиев , също е обсъждал идеята за участието на Китай при изграждането на този хидрокомплекс.
На свое заседание Българската дунавска камара и Националното сдружение на българските спедитори приеха Декларация за изграждането  бараж на река Дунав при Силистра – Кълараш , който да реши проблемите на корабоплаването в българо- румънския участък от реката.

Ако направим една справка и се върнем назад във времето ще видим , че подобна идея се лансира още от 1955 година.
През периода 1955 - 1990 г. екипи от България и Румъния правиха проучвания за изграждане на три хидровъзела / баражи/ в долният Дунав: Никопол - Турну Магуреле; Силистра - Кълараш и под Черна Вода. Общо тази инвестиция би струвала около 6 млрд EUR /цените не са актуализирани /.
Строителството на ХТК Никопол Турну Мъгуреле започна през 1978 г. През 1980 г. то е замразено за неопределено време. През 1986 г. с постановление на МС № 48 се възстановява ускореното изграждане на ХТК, което продължава до 1990 г., когато отново е замразено с заповед на МС № Р-9/26.01.1990 г. През тези периоди са извършени редица строителни работи и са завършени някои подобекти. Основно съоръженията се проектираха като енергийни, но техният ефект е мултипликационен и те биха решили следните въпроси:

- Ретензия на вода за напояване;
- Ретензия на вода за пиене;
- Производство на значителни количества ел. енергия;
- Създаване на безпроблемни условия за навигация включително и на речно морски кораби чак до Железни врата;
- Създаване на нови напречни връзки между транспортните системи на двете страни, пътни и железопътни;
- Условия за спорт и туризъм;
- Риболов;
- Нови пристанищни зони, ако се налагат;
- По добри екологични условия.

Основните характеристики на тези съоръжения са следните:
ХТК Никопол - Турну Мъгуреле
- Местоположение - км 580.650 на река Дунав;
- Ниво на дигата - 35.00 м БС;
- Максимално водно ниво - 30.75 м БС;
- Работно ниво - 29.50 м БС;
- Дължина на водохранилището - 281 км.;
- Дълбочини - 5 -17 м;
- Обем-У = 4.5х 109м3;
- По короната преминава ЖП линия и 4 лентов път;
- Инсталирана мощност - 2 х 402 MW по 1 бр. за всяка от страните;
- Средно ел. производство 2x2 193 GWH по 2 193 GWH за всяка от страните;
- Приблизителна стойност на обекта 2.0 милиарда USD по цени 1992 г;
- Единична цена на ел. енергия /киловат час/ - 0.022 USD/kWh;
- Увеличение на земеделските земи с 2 800 декара в България и 32 000 декара в Румъния.

ХТК Силистра - Кълараш
- Местоположение - км 384.500;
- Ниво на дигата - 18.65 м БС;
- Максимално водно ниво - 15.00 м БС;
- Работно ниво - 13.50 м БС;
- Дължина на водохранилището - 196 км;
- Дълбочини - 5 -15 м;
- Обем-V= 3.2 х109 м3;
- По короната преминава ЖП линия и 4 лентов път;
- Инсталирана мощност - 2 х 285 MW по 1 бр. за всяка от страните.
- Средно ел. производство 2x 1 600 GWH по 1 600 GWH за всяка от страните;
- Приблизителна стойност на обекта 1.9 милиарда USD по цени 1992 г;
- Единична цена на ел. енергия /киловат час/- 0.02 USD/kWh;
- Увеличение на гравитачно напоявани земеделски земи с 50 000 ha в България и 160 000 ha в Румъния.
- Възможности за напояване на орни земи в терасата на р. Дунав: над 250 000 ha в България и над 450 000 ha в Румъния.

Третият язовир попада на румънска територия под заустването на канала Черна Вода - Кюстенджа и има подобни характеристики.
Проектите бяха приети, дори строителството на ХТК Никопол - Турну Мъгуреле започна и на двата бряга. Съществува постановление на МС, с което всички бъдещи инвеститори се задължават да строят своите съоръжения на новите по- високи коти. За улеснение на проектанти и инвеститори в Бюлетина на бившето МСА бяха публикувани съответните коти за различните райони. За съжаление през есента на 2003 година, това постановление беше отменено за да се задоволят исканията за строителство на ферибот в град Никопол вместо да се потърси решение задоволяващо и двете изисквания.
Естествените условия, респ. критериите за оценка на необходимостта и целесъобразността от изграждане на хидрокомплексите се измениха в последните 20 години и то в посока подкрепяща тяхното изграждане.
Така например:
Появиха се дългосрочни метеорологични прогнози за очаквани големи засушавания в региона на Балканският полуостров. Необходимостта от поливно земеделие става първостепенна и жизненоважна задача. Необходимостта от вода за поливане и пиене ще се засилва все повече. Сушата през отминалите 1999 и 2013 години показа как може да изглеждат нещата.
Река Дунав се третира, като важен Европейски транспортен Коридор № 7. Този коридор трябва да гарантира сигурна навигация и редовен транспорт, което без изграждане на сериозни съоръжения за регулиране на реката или без изграждане на ХТК е невъзможно, поради малкото вода и наличието на около 35 прага само в участъка на долния Дунав.
Бяха затворени 4 бр. реактори в АЕЦ Козлодуй с обща мощност 1 760 MW. Изграждането на двата ХТК ще създаде нови енергийни мощности и то на база водна енергия, с което ще се покрият 687 MW от загубените мощности за България и ще се изградят също толкова за Румъния. Т.е. с изграждането само на двата хидрокомплекса ще се възстановят на България около 39% от затворените мощности на АЕЦ Козлодуй.

Навигационни условия
Условията за корабоплаване в Долният Дунав създават значителни проблеми за навигацията. Само в българо-румънският участък (от км 861 до км 293) се наблюдават общо около 35 прага, които в различните години се появяват по различно време и на различни места. В участъка поддържан от България (км 375 до 610) има около 20 прага, като най- големи затруднения се създават при Белене. Понякога тук праговете имат трайност до 85 дни. Особено големи затруднения съществуват в румънският участък между Черна Вода км 293 и Силистра км 375 където има 8 прага, но всички са с голяма трайност до 90 дни. През лятото се налага шлеповете да се товарят по- малко за да се намали газенето. Понякога за да преминат през праговете конвоите се разкомплектоват и секциите се прекарват през праговете чрез тласкане една по една. В зависимост от времето на пристигане някои конвои чакат 30 и повече дни до подобряване на условията. Горните условия създават несигурност за времетраенето на превозите през периода на маловодие и в резултат подценяване на възможностите за транспорт и използване на реката.

Алтернативи за гарантиране на навигацията
Както се каза в периода 1955 - 1985 г. екипи от двете страни правиха проучвания за изграждане на три хидровъзела в долният Дунав: Никопол - Турну Мъгуреле; Силистра -Кълараш и под Черна Вода. Общо тази инвестиция би струвала около 6 млрд EUR, но ще се постигне комплексен ефект, при който се създават безпроблемни условия за навигация включително и на речно морски кораби до Железни врата.
Строителството на тези хидрокомплекси гарантира навигацията от Черно море до Ротердам и до всички свързани Европейски Вътрешни водни пътища.
През периода 1998 - 1999 г. по линия на Phare смесен екип под ръководството на Холандската фирма Frederik Harris, направи проучвания за подобряване на условията за навигация по р. Дунав, чрез корекционни мерки: буни, преграждане на ръкави, надлъжни стени, частичен драгаж, брегоукрепване и др. Стойността на тези съоръжения за двете страни ще възлезе на около 200 млн. EUR.

Съоръженията, които биха се изградили по тази алтернатива нямат комплексни ефекти и ще бъдат заляти след изграждане на хидровъзлите, т.е. вложените средства ще се използват само частично за къс период от време.
Независимо от различните оценки на проектите, за и против баражите, само ако се отчете предстоящото засушаване и растяща нужда от вода, със сигурност може да се предположи, че рано или късно изграждането на ХТК ще се наложи, за да се решат проблемите с осигуряването на вода за пиене и напояване в България. Река Дунав носи води от средна Европа, където засушаване не се очаква или то ще бъде с по малки размери.
Ясно е , че за да се пристъпи към подготовката за изграждането на такива скъпо струващи съоръжения политическа воля на управляващите в България и Румъния и тогава да се търсят средства и форми за финансирането на тяхното построяване. Могат да се обсъждат и нови предложения , защото този вариант на проектите е доста остарял , да се потърси мнението на по–широк кръг от специалисти в тази област.

  • Етикети: Бизнес и сътрудничество