Железопътен и Интермодален транспорт

• Автор: д-р Петя Коралова, брой 4 /2013

Речните пристанища се разглеждат като сложни динамични системи, които имат определено предназначение, изпълняват дадени функции, съставени са от комплексни елементи и са свързани с останалите видове транспорт[1]. За да работят успешно тези системи е необходимо техните съставни компоненти да функционират в синергия.
Всяко пристанище изпълнява определени основни и спомагателни функции. Към основните се отнасят приемането, обработването и претоварването на доставените стоки; съхранение и дистрибуция на приетите товари; митнически контрол и наблюдение на процесите; проверка и обработка на транспортната документация, съпътстваща товарите и др. Към спомагателните спадат предоставянето на различни видове услуги, като зареждане на корабите с гориво, вода и провизии (бункеровка), поддържане и ремонт на плавателните съдове и транспортните единици; почистване на корабите (отпадъци, трюмна вода и др.) и др.
Важно условие за качественото изпълнение на функциите на речното пристанище е съставляващите го елементи да отговарят на определени технически, технологични и организационни изисквания. Техническите елементи включват различните видове съоръжения, местата за съхранение на товарите и районите за приставане на корабите. Към тях се отнасят броя на котвените места, дълбочината на бреговата линия, броя на устройствата за товаро- разтоварни операции, размерите на откритите и закрити складови площи и др. Технологичните компоненти определят предназначението и специализацията на пристанището. Значение имат техническите средства за обработка, разтоварване и претоварване на различни видове стоки (насипни, обемни, течни, извънгабаритни товари и контейнери). Организационните елементи са пряко свързани със статута на пристанището – публично държавно предприятие или собственост на частно лице.
В тази връзка в настоящата разработка ще бъде изследвано състоянието на дунавските пристанища на територията на Република България. Анализът ще се извърши в зависимост от реализирания товарооборот от портовете според направлението на превоза, вида на обработените товари и товаропотока, както и тяхната осигуреност с товаро- разтоварни устройства, складови площи и котвени места. В резултат на този анализ могат да бъдат характеризирани проблемите, които възпрепятстват по- нататъшното развитие и усъвършенстване на пристанищната  инфраструктура; да се определят перспективите за по- ефективно използване на нейния капацитет и да се разкрият възможностите за подобряване обслужването на корабите като предпоставка за увеличаване на полезните ефекти от товарната превозна дейност на речния транспорт.

I. Характеристика и товарооборот на пристанищата, разположени на българския участък на река Дунав.

Най-важните български речни пристанища, обслужващи товарния трафик по р. Дунав са Лом, Видин - Юг, Видин – Север, Свищов, Русе-Запад, Русе-Изток, Русе- Булмаркет и Белене, които са обособени в три пристанищни комплекса „Русе” ЕАД, „Лом” ЕАД и Видин.

1. Пристанище Лом

Пристанище Лом е от национално стратегическо значение, тъй като се явява пресечна точка на два от пан- европейските транспортни коридора – IV и VII, като е разположено на приблизително 160 км. северно от София, на десния бряг на река Дунав. Неговата територия е с обща площ 299 380 м² и разполага с 13 котвени стоянки. Общата дължина на кейовия фронт е 1 463 м, а максималната проектна дълбочина пред корабните места е 1,8 м. Порт Лом е специализиран в обработване и съхранение на насипни товари (руди и въглища); генерални товари; пакетирани, товари в течно състояние; контейнери, масови и обемни товари. За извършване на товаро- разтоварните операции се използват 22 портални крана с капацитет от 20 т. и 10 т. и 6 универсални крана с капацитет 3-5 т., като преобладаващата възрастова структура на претоварните съоръжения е между 58 и 65 г. Пристанището разполага с открити и закрити складови площи с обща квадратура 121 014 м2, както и склад за съхранение на течни товари с общ обем от 188 м3. Капацитетът на порта при съществуващия режим на работа е кейова пропускателна способност 3 100 т/ г и складова – 5 860 т/г. То е отворено за транзитни превози от Македония и Гърция, а изградената в близост железопътна мрежа съдейства за осъществяване на връзка с пристанище Солун, което е най- големият транспортен хъб[2] на Средиземно море.
Пристанище Лом е свързано с железопътната мрежа на страната чрез жп гара Лом. Тази връзка се осъществява посредством единична електрифицирана второстепенна жп отсечка от гара Брусарци към главната железопътна линия Видин – Мездра.
По отношение на свързаността на пристанище Лом с пътната инфраструктура на страната, тя се осъществява с помощта на второкласния републикански път № 81 към София. Портът разполага и с добре осигурена подходна инфраструктура и към останалите населени места в община Лом.
До март месец на 2013 г., пристанището се стопанисва от Изпълнителна агенция „Морска администрация”, след което неговото управление и експлоатация се поема от концесионера „Порт Инвест” ООД на принципа на публично- частно партньорство. Договорът е сключен за срок от 35 години^.

На фигура 1 е представен товарооборотът в пристанище Лом в зависимост от вида на постъпилите и изпратени стоки.

Фигура 1
Източник:  Изпълнителна агенция „Морска администрация”

От графиката се вижда, че най- голям относителен дял в общия обем на товарооборота заемат въглищата – 40,9%, като тяхното количество постепенно намалява от началото на 2008 г. до средата на 2011 г., след което през 2012 г. е отбелязан ръст от 28,7%. На следващо място по относителен дял се нареждат селскостопанските продукти – 32%, като се наблюдава тенденция на непрекъснато нарастване в техния обем. През 2012 г. е реализиран ръст от 277% в количеството на обработените зърнени храни спрямо 2008 г. Преобладаващият дял на тези видове товари се дължи на основните потребители на пристанищни услуги в инфраструктурния пункт. Значителното увеличение в обема на претоварените зърнени храни е резултат от износа на пшеница от речния оператор „Рубишипс ООД” гр. Русе за Украйна, а доминиращият дял на въглищата в количеството на товарооборота се дължи на търговската дейност на ГУ „Фарадей” гр. Стара Загора.
Важно значение за обема на товарооборота в пристанище Лом имат рудите, концентратите и металите, като техните процентни тегла възлизат съответно на 11,8% и 6,4%. По отношение на тези видове товари се забелязва постепенно намаление в техните обеми, като най- много руди и концентрати са били обработени през 2010 г. – 63 914 т., а най- много метали през 2008 г. – 186 653 т. Отбелязаният спад в обема на приетите и изпратени метали от порт Лом се дължи на понижението в производствената дейност на индустриалното предприятие „Стомана Индъстри” гр. Перник.
Останалите видове товари заемат под 1% в количеството на товарооборота на пристанище Лом.
На фигура 2 е показан товарооборотът в порт Лом в зависимост от направлението на превозите.

Фигура 2
Източник:  Изпълнителна агенция „Морска администрация”

Видно от графиката, с най- голям относителен дял се отличава вносът, който съставлява 49,2% от общия товарооборот на порта. Неговият обем е най-висок през 2008 г. – 548 218 т., като до края на разглеждания отчетен период е сравнително постоянен. На второ място по относителен дял се нарежда износът, който представлява 40,9% от общото количество на обработените товари. Той достига най- високи стойности през 2012 г. - 261 145 т., които  дори надвишават обема на вноса за същия период. Незначителен е делът на транзитните товари, които заемат относителен дял от 1,17% в обема на товарооборота на пристанище Лом. Наблюдава се тенденция на непрекъснато понижение в тяхното количество, като през 2012 г. е реализиран спад от 92,3% спрямо 2008 г.

2. Пристанище Видин
Пристанище Видин е разположено на 785 км. на река Дунав, като неговата територия е с обща площ от 65 000 м² и позволява приставането на 9 кораба. То включва следните пристанищни терминали за обществен транспорт с национално значение:

- Пристанищен терминал Видин – Юг - специализиран в приемането и обработването на насипни (въглища) и генерални товари. Претоварните операции в пристанището се извършват с портални (3 с капацитет 20 т.) и универсални кранове (1 с капацитет 2 т. и повдигачи с капацитет 3-5 т.). На територията на порт Видин са изградени открити помещения за съхранение на товари с обща площ от 15 000 м². От 06.03. 2013 г. терминалът се управлява и експлоатира на принципа на публично- частното партньорство от частното лице „ТЕЦ Свилоза” АД. Договорът за концесия е сключен за срок от 35 години.
- Пристанищен терминал Видин – Север – сертифициран е в приемането и обработването на насипни товари, вторичи суровини, палетизирани стоки, МПС и колесна техника и контейнери. Терминалът разполага с открити складови площи с обща квадратура от 10 000 м^2. Основно предимство на пристанище Видин – Север е неговото стратегическо географско местоположение, което го определя като „пресечна точка” на транспортни коридори № IV и VII и същевременно най-краткият маршрут до Гърция, Македония и Сърбия. Портът разполага с напълно обновена подходна инфраструктура, която му осигурява директна връзка с националната железопътна и пътно- шосейна мрежа на страната. Стопанисването и експлоатацията на терминала е под юрисдикцията на Параходство „Българско речно плаване” на принципа на публично- частното партньорство. Сключеният договор за концесия между речния оператор и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е за срок от 30 години^.
На фигура 3 е представен товарооборотът в пристанище Видин в зависимост от вида на постъпилите и изпратени стоки.

Фигура 3
Източник:  Изпълнителна агенция „Морска администрация”

Видно от графиката, преобладава делът на обработените МПС и колесна техника в тонове – 74,9% от общия товарооборот, като техният обем непрекъснато намалява през разглеждания отчетен период. Товаро- разтоварните операции с този вид стоки се осъществяват в пристанищен терминал Видин- Север.
Следващо място в общия обем на товарооборота на порт Видин заемат въглищата – 23,2%. Изменението в количеството на този вид обработваем товар по години е в посока на трайно намаляване. Тази тенденция се дължи на пониженото натоварване на мощностите на ТЕЦ „Видахим” АД, който е основен потребител на пристанищните услуги на порт Видин.
На трето място, по относителен дял в общия обем на товарооборота, се нарежда баластрата – 1,15%, като този вид товар се е обработвал само през 2009 г. и 2010 г. Предпоставка за това е изграждането на Дунав мост 2, от една страна, и концесионирането на пристанищен терминал Видин-Север от Параходство „Българско речно плаване” през 2011 г., от друга. Останалите видове товари заемат под 1% в общия обем на товарооборота, като през 2009 г. и 2010 г. най- голям е бил делът на металите и металните тръби – 0,59%, поради разширяването на ландшафта на пристанището по посока на Сърбия и по- конкретно Зайчарския регион.

3. Пристанище Сомовит

Портът е част от „Пристанищен комплекс Русе” ЕАД. То е специализирано в приемането, обработването и складирането на насипни и генерални товари (метали, зърно, целулоза, въглища). Разполага с помещения (открити и закрити) за съхранение на съответните продукти с обща площ от 13 075 м^2, а претоварните операции се осъществяват със специални съоръжения – 11 портални крана с капацитет 20 т. и 4 повдигача с капацитет 3-5 т. Порт Сомовит е изцяло публична държавна собственост, като през 2009 г., той е отдаден на концесия на фирма „Октопод – С” ООД съгласно договор, за период от 25 години^.

4. Пристанище Свищов

Пристанището е разположено на 554 км. от устието на река Дунав. Неговата територия е с обща площ от 300 000 м² и позволява акостиране и престояване на 19 кораба. Порт Свищов е специализиран в обработването и съхранението на контейнери, които постъпват и се изпращат от и до Азия, Северна и Южна Америка, Африка и Австралия. Оборудван е с необходимата претоварна техника – 11 портални крана с капацитет 20 т. и 4 повдигача с капацитет 3-5 т. за обслужване на пристигащите товари. Пристанището осъществява връзка с вътрешността на страната посредством железопътни линии през гара Левски и пътношосейната мрежа на страната до Пловдив, Хасково, Велико Търново, София и Стара Загора. То се стопанисва от частната компания „Драгажен флот – Истър” АД въз основа на концесионен договор със срок на валидност 31 години.

5. Пристанище Силистра

Портът е разположен на 375 км от устието на река Дунав върху площ от 16 320 м² и е част от пристанищен комплекс „Русе” ЕАД. Силистра е едно от българските речни пристанища, което позволява приставането и обслужването на морско-речни кораби. Оборудвано е с претоварна техника с пропускателна способност 1800 т/ 12 ч при обработване на насипни товари и 400 т/12 ч при генерални товари. Терминалът разполага с тримодално съоръжение, с помощта на което е възможно директното претоварване на обработваемите товари на пътни превозни средства и железопътни вагони. Портът се управлява и експлоатира на принципа на публично- частното партньорство от концесионера „Дунавски индустриален парк” АД за срок от 35 години.   

6. Пристанище Белене

Пристанището е разположено на 567 км на река Дунав и се простира върху площ от 28 800 м^2. Предназначението на терминала е за обработване на генерални, насипни, тежки и извънгабаритни товари, както и контейнери. За целта е оборудвано със специализирана претоварна техника, която включва 3 гентри крана с капацитет 480 т., 2 универсални крана с пропускателна способност 20 т. и повдигачи с капацитет 3-5 т. Товаро- разтоварните съоръжения са с режим на работа пет дни в седмицата и възможност за опериране при извънредни случаи, както и в почивни дни при поискване от потребителите. На територията на пристанището са разположени складови площи с обща квадратура от 21 200 м2. Кейовият фронт на терминала позволява приставане на морско- речни кораби за превоз на товари от Черно до Азовско и Северно море.
Поради отсъствието на автомагистрали и първокласни пътища в региона на пристанище Белене е невъзможно осъществяването на интермодални превози на тежки и извънгабаритни товари към вътрешността на страната.
На фигура 4 е показано количеството на обработените товари в порт Белене в зависимост от направлението на превозите^.

Фигура 4
Източник: Brave Master Logistics S.A

В пристанищен терминал Белене преобладава количеството на обработените товари под формата на внос – 75,9%, като техният обем непрекъснато намалява и през 2012 г. бележи спад от 64% спрямо 2010 г. Подобна тенденция се наблюдава в изменението на обработените товари за експорт. През 2012 г. количеството на товарите за износ през порт Белене се е понижило приблизително 9,3 пъти в сравнение с 2009 г. Причина за това е икономическата и политическа обстановка в страната, в резултат на която голяма част от индустриалните компании намаляват или преустановяват своята производствена дейност.  

7. Пристанище Русе

„Пристанищен комплекс Русе” ЕАД е най-големият транспортен център в българския участък на река Дунав с обща площ от 920 000 м^2. Неговата значимост се определя от обстоятелството, че през територията му преминават два от пан- европейските транспортни коридори – VII и IX[3]^, „Пътят на коприната”[4] и коридор TRACEKA[5]^. Порт Русе е мултимодален център, който е обособен в два пристанищни терминала:
Русе-Запад – специализиран в обработването и складирането на насипни и генерални товари. Оборудван с товаро- разтоварни съоръжения, от които 11 универсални крана с капацитет 3-5 т. Пропускателната способност на терминала е 500 000 т. годишно;
Русе- Изток – разполага с Ро-Ро терминал за обработване на леки и товарни автомобили. За обслужване на преминаващия през територията на пристанището товарооборот се използват универсални кранове (17 с капацитет 32 т); повдигачи (20 с капацитет 3-5 т и над 5 т) и пневматични устройства, които са на средна възраст между 30 и 40 години. Предвиденото количество товари, което може да бъде обработено по протежението на пристана на порт Русе- Изток за една година е 1 500 000 т. Пристанището е съоръжено със собствена железопътна линия с обща дължина 4700 м., а разстоянието до най- близкия републикански автомобилен път е 2 км. То разполага с изкуствен лиман с вертикална кейова стена, улесняваща товаро- разтоварната дейност при ниски води на река Дунав.
Пристанищен комплекс Русе ЕАД осъществява връзка с пристанище Варна посредством железопътната отсечка Русе – Варна, която би могла да осигури добри възможности за привличане на транзитни товаропотоци и осъществяването на мултимодални превози по направленията Европа – Близък и Среден Изток и страните от ОНД.
В тази връзка и с цел да предоставят нови възможности за своите потребители, Параходство „Българско речно плаване” съвместно с БДЖ ЕАД предлагат общ пакет преференциални цени за транзитния трафик от и за Централна Европа до Черно море. Основен елемент от тази логистична схема е железопътната отсечка Варна – Русе, която е сегмент от транспортен Коридор VII и скъсява пътя на товарите по линията Рейн – Майн – Дунав – Черно море. Пренасочвайки трафика от Сулина към железопътната отсечка Русе – Варна се създават възможности за привличане на по- голям брой товародатели, поради съкрaщаване на разстоянието и времето за пътуване. Най- краткият път за търговия на Централна Европа с Близкия Изток е този, който преминава през Русе на р. Дунав и Варна на Черно море.

Фигура 5 Основни железопътни връзки в Република България
Източник: Национална компания „Железопътна инфраструктура”

На фигура 6 е представен товарооборотът в пристанищен комплекс „Русе” ЕАД в зависимост от вида на постъпилите стоки.

Фигура 6
Източник: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Видно от графиката, преобладава делът на постъпилите и изпратени въглища – 63,6% от общия обем на товарооборота. Наблюдава се тенденция на непрекъснато намаляване в тяхното количество, като през 2012 г. то се понижава приблизително 3 пъти спрямо 2008 г. Причина за този спад е намалелият внос на въглища за основния потребител -  ТЕЦ – Русе.
Второ място по относителен дял в общия обем на товарооборота в пристанищен комплекс Русе заемат обработените селскостопански продукти (зърнени храни) – 17,9%. Забелязват се определени флуктуации в тяхното количество, като обемът им достига най- високи стойности през 2011 г. – 165 000 т. Причините за тези изменения са комплексни – от една страна отлив на този вид товар към морските пристанища, които разполагат със съвременни силози за съхранение на зърно, а от друга – концесионирането на пристанищен терминал Сомовит през 2009 г.
Важно значение за товрооборота на порт Русе имат металите. Те съставляват 13,4% от общия обем на обработените товари. Реализираният спад в тяхното количество през разглеждания отчетен период се дължи основно на икономическата и финансова криза, която се отрази пагубно върху ключови сектори на икономиката, които са основен производител на този вид товари.
На следващо място по относителен дял в общото количество на товарооборота се нареждат съответно машини (3,3%), наливни товари (1,1%) и меласа (0,68%).
Фигура 7 илюстрира товарооборота по направление на превозите в „Пристанищен комплекс Русе” ЕАД.

Фигура 7
Източник: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

От представените отчетни данни се вижда, че преобладава количеството на приетите за обработване товари под формата на внос в пристанищен комплекс Русе – 79,8%. Значителна част от внасяните товари постъпват от Украйна, които са предимно въглища и метали. Сравнително по- малко е количеството на импортираните зърнени храни и фуражи от Сърбия и Румъния.
Износът заема 15,1% от общото количество на обработените товари в порт Русе. Основните страни, към които са насочени изнасяните стоките са Румъния (зърнени храни), Сърбия (насипен тор), Австрия (калцирана сода) и Германия (автомобили и колесна техника).
Тенденциите в развитието на товарооборота в пристанищен комплекс Русе по направление внос и износ са сходни – циклично се редуват растеж и спад в техните обеми.
По отношение на крайбрежните товари, техният относителен дял е незначителен в общия обем на товарооборота – 5,07%, като наблюдаваното изменение е на трайно понижение в тяхното количество.

8. Пристанище Булмаркет

Пристанищният терминал е предназначен основно за обработване и съхранение на опасни товари (суров нефт и нефтопродукти); генерални товари (стъкло, тухли, стомана и палетизирани стоки) и зърнени култури (пшеница, царевица, слънчоглед, рапица). На територията му са разположени складови площи (открити и закрити) с обща квадратура  67 900 м^2, в т.ч. и помещения за складиране на пропан- бутан (LPG) с капацитет 2600 м3 и зърнени силози с капацитет 15 000 м3. На територията на порта е изграден нов многофункционален терминал, при който претоварните съоръжения оперират при режим на работа 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата при независимост от атмосферните влияния. Пристанището се стопанисва от изцяло частното дружество „Булмаркет – ДМ” ООД.

II. Ообщение на получените резултати

1. Общият обем на обработените товари в тонове в дунавските пристанища за 2011 г. възлиза на 1,47 млн. тона, а за 2012 г. – 1,31 млн. тона, което означава, че едва 14,7% за 2011 г. и 13,1% за 2012 г. от техния разполагаем капацитет (при общ капацитет от 10 млн. тона) се използва ефективно;
2. Физически остарялата претоварна и преработвателна техника в българските пристанища (порталните кранове в пристанище Лом са на средна възраст между 56 и 68 години, а в пристанище Русе – между 36 и 40 години) оказва негативно влияние върху времето за обслужване на корабите и производителността на съоръженията и води до повишаване на себестойността на превозните услуги. Амортизираната пристанищна техника намалява капацитета на предлаганите услуги, както и възможността да се отреагира своевременно на развиващите се пазари и изисквания на потребителите;
3. Основен проблем, който затруднява извършването на ефективни товарни превози по река Дунав е ограниченото време за работа на пристанищните съоръжения. За разлика от въздушните и железопътни терминали, които обслужват транспортните средства 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, режимът на работа на претоварната техника при вътрешноводния транспорт е ограничен. Това е съпроводено с увеличаване на общия размер на разходите и просрочване на изискуемото време за доставка на товарите;
4. Недостига на закрити складови площи за съхранение на зърно в пристанище Русе води до реализирането на финансови загуби от порта и отлив на товаропотоци;
5. Тромавите митнически процедури и граничния контрол в пристанищата са друг основен проблем при обслужването на плавателните съдове, който е свързан със загуба на време и необоснована продължителност на проверките. Това от своя страна оказва негативно влияние върху  времето за осъществяване на товарните превози;
6. Съществуващата шосейна и железопътна подходна инфраструктура, както и изградените транспортните връзки с националната транспортна система в районите на пристанище Русе до голяма степен не отговарят на съвременните изисквания;

Заключение

Добре изградената, управлявана и експлоатирана пристанищна инфраструктура е предпоставка за ефективно осъществяване на превозната дейност с речен транспорт. В тази връзка за подобряване на ефективността на основните и спомагателни дейности в българските речни портове ще съдейства:
1. Поощряване привличането на частни инвестиции за изграждане на нови претоварни и складови съоръжения, които водят до получаване на добри финансови резултати от концесионера и ефективна експлоатация на пристанищата; повишаване на производителността на труда на работниците; осигуряване на възможности за подобряване на квалификацията и професионалните умения на служителите; подобряване на качеството на предлаганите пристанищни услуги; рационално  използване на природните ресурси в близост до пристанищата и опазване на земните недра, екосистемите и биоразнообразието в регионите на концесионираните обекти;
2. Обновяване на инфраструктурата чрез приложение на високотехнологични товаро- разтоварни съоръжения, които да подобрят взаимодействието между пристанищата и плавателните съдове и да се повиши екологосъобразността на пристанищните дейности при обслужване на мултимодални транспортни единици;
3. Изграждане на специализирани терминали, особено за обработване на контейнери, зърнени храни (в пристанище Русе), течни и опасни товари с параметри и характеристики, които отговарят на съвременните изисквания на потребителите и са предпоставка за качествено, ефективно, екологично и безопасно обслужване на плавателните съдове;
4. Предвид кръстопътното разположение на дунавските пристанища, тяхното бъдещо развитие трябва да се насочи към оползотворяване на свободния капацитет чрез увеличаване на транзитните товаропотоци между Азия и Европа;
5. Подобряване състоянието на съществуващата подходна инфраструктура или изграждането на нови сухопътни транспортни връзки до речните терминали на територията на Северозападна и Североизточна България;

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Port Lom, general information, http://www.portlom.bg/bg/page/1/ достъп на 07.11.2013 г.;  

2. Port Vidin, terminals, http://www.cmamyc.com/port/terminals   достъп на 07.11.2012 г.

3. Port Svishtov, home, http://www.portsvishtov.com/bg/i ndex.php достъп на 09.11.2012 г.;

4. Port Belene, general information, http://www.port-belene.bg/info.html,достъп на 09.11.2013 г. 

5. PINE, Prospects for Inland Navigation within Enlarged Europe, full final report, 2004; 

Seatalk, The Dictionary of English Nautical Language, www.seatalk.info, keyword (transport hub), published by Mike MacKenzie, Nova Scotia, 2005.

• Етикети: Инфраструктура