Железопътен и Интермодален транспорт

• Автор: Светослав Мартинов, асистент "Железопътна техника" - Технически университет София , брой 5 /2014

1. Основни принципи и особености на наземните контейнерни транспортни вериги

Вариантите за извършване на контейнерни превози в рамките на интермодална транспортна верига (ИТВ) [2, 5, 6] са обобщени чрез схемите посочени на фиг. 1 и фиг. 2. Процесът на транспортиране и манипулиране на голямотонажните контейнери (ГТК) преминава през три основни етапа:
1-ви етап - зараждане на контейнеропотоците в локални контейнерни терминали, разположени в началната за логистичната верига локална контейнерна транспортна система (ЛКТС) и транспортиране на голямотонажни контейнери в начален контейнерен терминал;
2-ри етап - транспортиране на ГТК от началния контейнерен терминал до краен за веригата контейнерен терминал;
3-ти етап - погасяване на контейнеропотоците в крайната по интермодалната транспортна верига локална транспортна система и транспортиране на ГТК от крайния гаров, пристанищен или летищен по веригата контейнерен терминал до краен локален контейнерен терминал.

Фиг. 1.  Варианти за интермодален превоз на ГТК

Наземната контейнерна транспортна верига (НКТВ) е контейнерна транспортна верига (транспортиране с интермодален транспорт на един или повече ГТК от мястото на запълването му (им) с товар до мястото на опразване или обратно), осъществена с автомобилен и железопътен транспорт. НКТВ, условно се представят чрез елементите транспортиране с железопътен, в основната си част, между началния и краен гаров контейнерен терминал и автомобилен обслужващ транспорт (фиг. 3). Автомобилният обслужващ транспорт се извършва между локалните и гаровите контейнерни терминали по веригата в началния или краен етап на превоза.

2. Наземна контейнерна транспортна система

Съгласно принципите за изграждане и функциониране на системите и възможността всяка система да се представи като подсистема на друга система от по- висок клас ще разглеждаме контейнерната транспортна система (КТС) като подсистема на интермодалната транспортна система (фиг. 4).

Транспортната система за превоз на товари е подсистема на транспортната система и надсистема за интермодалната и контейнерната транспортни системи, които се характеризират с висока степен на взаимообвързаност и интеграция между отделните видове транспорт. Като подсистеми на КТС се разглеждат локалните контейнерни транспортни системи, които са надсистеми за системите „гарови“, „пристанищни“, „летищни“ и „локални контейнерни терминали“, намиращи се в тях, както и за наземната контейнерна транспортна система.

Фиг. 4. Категоризация на КТС

Наземната контейнерна транспортна система (НКТС) е подсистема на КТС и ЛКТС и надсистема за гаровите контейнерни терминали (ГКТ) и локалните контейнерни терминали (ЛКТ). Част от елементите на КТС, каквито са ГТК и транспортните средства са общи елементи, отнасящи се и за нейните подсистеми и надсистеми. Представянето на ЛКТС като надсистема за НКТС е поради отчитане на възможността, в общия случай, да се осъществи контейнерна транспортна верига (КТВ), като обработването на ГТК при смяна на вида на транспорта се извършва само в пристанищните контейнерни терминали (ПКТ). Обособяването на ЛКТС, разглеждана като подсистема на НКТС е възможно, когато контейнеропотоците от локалната система се обслужват от наземни (гарови) контейнерни терминали. 

Зоните в които се зараждат и/ или погасяват потоците от ГТК, разположени около гаровите и пристанищните контейнерни терминали се разглеждат като локални контейнерни транспортни системи. Всяка ЛКТС включва множество ЛКТ и един или повече гарови и/ или пристанищни контейнерни терминали, осигуряващи връзката между нея и Националната и/ или Международната контейнерна транспортна система.
Системата „Локален контейнерен терминал” е подсистема на ЛКТС и представлява началното и крайното звено от КТВ в което започва или завършва процеса на транспортиране на ГТК. Като ЛКТ могат да се разглеждат предприятия, складови бази, логистични центрове или други звена в които се извършва контейнеризация и деконтейнеризация на товари.

Специализираните контейнерни терминали са елементи от контейнерната транспортна система в които се извършва обработване на голямотонажни контейнери при смяна на вида на транспортното средство. Според видовете транспорт, които се обслужват в контейнерните терминали те се класифицират като тримодални, ако се обслужват от железопътен, воден и автомобилен транспорт или двумодални при обслужване от железопътен и автомобилен транспорт.

Наземната контейнерна транспортна система се състои от взаимосвързани елементи, формиращи техническия комплекс на системата [2]. Основните елементи на техническия комплекс на наземната контейнерна транспортна система са специализираните товарно- разтоварни машини (ТРМ) за манипулиране на ГТК в ГКТ, голямотонажните контейнери и наземните специализирани транспортни средства (вагони и автомобили- контейнеровози), осигуряващи транспортирането на контейнерите в рамките на наземните контейнерни транспортни вериги. Предложен е опростен математичен модел за определяне на необходимия брой на автомобилите–контейнеровози (АК) за обслужване на ГКТ, броят на ГТК и броя на специализираните вагони за превоз на контейнери, като основни елементи на техническия комплекс на НКТС. Те са необходими за постигане на наситеността на системата, позволяваща нейното функциониране. Обект на изследване и основа за разработване на математичния модел са: гаровите контейнерни терминали в които се обработват местни международни ГТК при определяне на броя на необходимите вагони- контейнеровози и броя на ГТК; гаровите контейнерни терминали в които се обработват местни международни и вътрешни ГТК при определяне на броя на необходимите автомобили- контейноровози. Определянето на вида и броя на ТРМ в ГКТ се базира върху математичния модел предложен в [1], като терминалите се дефинират като гранични и транзитни в които се обработват местни и транзитни ГТК.Паркът от АК на ГКТ [2, 4], необходими за осъществяване на автомобилен обслужващ транспорт

 е:

където:  е средноденонощният брой ГТК, превозвани с автомобилен обслужващ транспорт между ГКТ и товорополучателите и/ или товародателите, осигурен от ГКТ, конт./ денон.;  - средната продължителност на периода за извършване на един рейс (кръгов оборот) от един АК за осъществяване на автомобилен обслужващ транспорт, h;  - средният брой ГТК, транспортирани от един АК в рамките на един рейс (кръгов оборот), конт./ рейс;  - продължителността на периода през който е необходимо да се превозят местните ГТК с терминален транспорт, h;  -  коефициентът, отчитащ резерва от допълнителни АК, коеф.Товарите подлежащи на контейнеризация и деконтейнеризация в ЛКТС се транспортират с ГТК, формиращи контейнеропотоците от т. нар. местни контейнери. Броят на контейнерите, необходими за разполагане на среднодневното постъпващо и/ или заминаващо количество контейнеризируеми товари в и от ЛКТС   


 

където:  е общият брой на пълните [2] пристигащи в ЛКТС местни ГТК, необходими за доставяне на постъпващото в системата среднодневно количество контейнеризирани товари (вносни контейнери), конт./ денон.;  - общият брой на пълните [2] заминаващи в ЛКТС местни ГТК, необходими за извозване на напускащото системата среднодневно количество контейнеризирани товари (износни контейнери), конт./ денон.Общият брой на ГТК, необходими за обслужване на ЛКТС и местните товаропотоци, подлежащи на контейнеризация и деконтейнеризация в системата  се определя по: 




където:  е средният период [2] между две последователни постъпвания на един ГТК в ЛКТ за извършване на контейнеризация или деконтейнеризация, денон.;  - коефициентът, отразяващ необходимостта от наличие на допълнителни ГТК за обслужване на ЛКТС, коеф. Броят на специализираните вагони, разглеждани като елементи от техническия комплекс за превозване с железопътен транспорт на денонощното количество местни ГТК в ЛКТС  при ежедневно обслужване на ГКТ от КБВ се определя по:




където:  е средният период, необходим за извършване на един рейс от КБВ, считан от момента на заминаване на влака от ГКТ до момента на следващото му заминаване от терминала, денон.;  - средният брой на ГТК, разположени върху един специализиран вагон- контейнеровоз, конт./ ваг.;  - коефициентът, отразяващ наличния резерв от вагони, коеф.
Определянето на техническия комплекс на НКТС е извършено за 2015, 2025 и 2035 г. Делът на контейнеризираните товари е 10% от общото количество на товарите, предвидени за транспортиране. Изследването обхваща международния наземен комбиниран превоз на контейнеризирани товари – внос и износ към и от България. Транзитните контейнеропотоци, преминаващи през територията на България с или без преработка в контейнерните терминали не са обект на разглеждане при определяне на техническия комплекс, свързан с ГТК и вагоните- контейнеровози. Резултатите от изследването отразяват очакванията през изследвания 20 годишен период с наземен комбиниран транспорт да се превозват средногодишно около 20% от общото годишно количество на международния контейнерен трафик с назначение от и за България. Изследването е извършено и е базирано върху достъпни данни за наземен комбиниран превоз между България и Европейски държави.
Денонощното количество на местните контейнеризирани товари (внос и износ), предвидени за транспортиране с комбиниран наземен транспорт през 2015, 2025 и 2035 г. е посочено на фиг. 5. На фиг. 6 е посочен броя на ГТК, необходими за осигуряване на непрекъснатост на НКТВ при превозване на местните контейнеризирани товари (внос и износ) с наземен комбиниран транспорт.

Изследването на параметрите на техническия комплекс, свързани с технико- технологичното оразмеряване на ГКТ е извършено съгласно изводите и препоръките в [1]. Разгледани са варианти с различен брой ГКТ в ЛКТС при допускането, че обработваните в тях контейнеропотоци са разпределени равномерно между терминалите. Територията на България условно се разглежда като съставена от три ЛКТС: западна, разположена главно върху югозападен и северозападен район за планиране; южна, включваща южен централен и югоизточен район за планиране и северна, включваща северен централен и североизточен район за планиране (фиг. 7).

Фиг. 7. ЛКТС в България

Обобщени резултати за техническата съоръженост на ГКТ в ЛКТС според броя на обслужващите терминали и изменението на контейнерооборота е посочен в табл. 1. Препоръчва се ГКТ при изследваните условия [1] да се съоръжават с ТРМ, чиито минимален брой и вид е посочен в таблицата.

Количеството специализирани вагони- контейнеровози, необходими за осигуряване на транспортирането на ГТК в изследваните обеми през 2015 г., 2025 г. и 2035 г. при среден оборот на вагоните 8 денонощия е посочено на фиг. 8.

Броят на необходимите АК за обслужване на ГКТ с автомобилен обслужващ транспорт при изследваните обеми контейнеропотоци през 2015 г., 2025 г. и 2035 г. е посочен на фиг. 9.

1. Мартинов С., С. Стоядинов, Избор на технология на работа на гаров контейнерен терминал. „БулТранс-2011”, Сборник доклади, стр. 339-342, Созопол, 2011.

2. Петров Д. Контейнери и контейнеризация. Техника. С. 1980.

3. Петров Д., В. Василев, С. Стоядинов, А. Иванов, К. Илиев, С. Недевски, С. Стойчков. Оптимизиране структурата на контейнерния парк. Научно- техническа конференция „Проблеми при изграждане и развитие на Контейнерна транспортна система“. С. 1973.

4. Петров Д., С. Стоядинов, Ал. Иванов, В. Василев. Методика за оптимизиране на параметрите, технологията на работа и обзавеждането с товарно-разтоварна техника на контейнерните пунктове. Годишник на научния център за транспортна кибернетика и комплексни транспортни проблеми, книга 1/1973, стр. 269-288. Техника. София. 1973.

5. Container Handbook. GDV. Berlin. 2011.

6. Intermodal Transport in Europe. EIA. Brussels. 2005.

• Етикети: Логистика