Има ли верни пътища за спасяване/оздравяване/ на БДЖ?

В последните години по темата за съдбата на БДЖ се изписа и изговори толкова много, че на тази база може да се напише сценарий за сапунен сериал. Изглежда обаче, че развръзката на този сериал вече е близо. Какви са възможните финали на този сериал?

Традиционно се предлагат 4 пътя за спасяване/ оздравяване/ на БДЖ, но не и за развитие съобразно нуждите на държавата и обществото. Поради, некомпетентност липса на желание и страх за реформи обаче повечето от тях си остават мантри, които се повтарят всеки път, когато превозвачът навлезе в глух коловоз.

1. Най-радикалният сценарий предвижда БДЖ да бъдат обявени в несъстоятелност, като се спазват разпоредбите в Търговския закон. Той позволява прилагане на оздравителен план за дружества в производство по несъстоятелност. Тогава управле­нието трябва да се поеме от синдик.

Възможно е обаче кредиторите да не одобрят оздравителния план или той да не постигне целта си, и тогава се стига до разпродажба на акти­вите. Това се случи с авиокомпания „Балкан" преди повече от 10 години. Тогава беше създадено ново друже­ство на основата на туроператорската фирма „България Ер", а държавата наля в него 10 млн. евро.

Все по голяма част от жп бранша приема това, като не е лоша възможност за БДЖ, защото инвестициите в едно ново дружество ще бъдат по-ефективни от непрекъснатото наливане на пари сега. Има обаче една голяма опасност - при този сценарий съдът може и да прекрати дейността на задлъжнялото дружество заедно с решението за стартиране на произ­водството или на по-късен етап, но преди приемането на оздравителен план. До това може да се стигне, ако се прецени, че се нарушават имуществе­ните права на длъжника. Социалните функции, които на практика изпълнява БДЖ с пътническите си превози, на първо време могат да се поемат без проблем от автомобилния транспорт, както се видя при последната жп стачка. Паралелно с това ще се обяви обществена поръчка на Министерство на транспорта по общини за необходимите пътнически превози.

2. Вторият сценарий е да се търси нова възможност за приватизация на „БДЖ - Товарни превози". Парите от сделката може да се използват за погасяване на част от задълженията на железниците.

Такава идея имаше правителството на ГЕРБ. Двата опита за продажба на товарното поделение обаче се про­валиха. Първият от лятото на 2012 г. пропадна, защото се яви само един кандидат. Втората процедура беше прекратена в средата на миналата година от правителството „Орешарски", като решението беше по-скоро политическо. Според кандидатите не е изяснена реалната собственост на предлаганите активи и пасиви на „БДЖ - Товарни превози". Няма ясни и точни документи за собственост, задължения и вземания и всеки купувач рискува да се вкара в „екшън”.

Но дори и да се стигне до приватизация на товарните превози, това няма да реши проблемите на железниците. При последния опит за продажба на дружеството стана ясно, че се очакват не повече от 250 млн. лв., които покриват само малка част от задълженията на жп превозвача. При този сценарий остава неясна съдбата на „БДЖ - Пътнически пре­вози", което е с по-лоши финансови резултати. Тук също възможно решение е обществена поръчка за необходимите пътнически превози.

3. Трети сценарий за спасяване на железниците, включва оптимизиране на персонала и по-ефективно изразходване на бюджетната субсидия.

През 2011 г. в „Холдинг БДЖ" са работили над 13 000 души, а през 2013 г. са вече 10 098 души. За последната година броят им е намалял с 451, но според експерти пак остават ненужно много, но няма и видим резултат. Управляващите обаче са предпазливи към непопулярни мерки като съкращения.

Моделът, който се предлага е същият, който се предложи при предишното управление на същия управленски екип на БДЖ. Отново имаше 2000 съкратени и съкращаване на влакове, изобщо един подход, обоснован на подхода на разходите, а не на подхода какво е нужно на обществото, какви влакове и за какво е нужна железницата.

БДЖ получава значителни суми от бюджета всяка година за компенсиране на намалените цени на билетите за пенсионери, ученици, военни и др. За 2014 г. са предвидени близо 190 млн. лв. Един от вариантите е част от преференциите да бъдат преразгледани. Едва ли е логично да се дава еднаква субсидия за всеки пътник, при условие че само някои групи се нуждаят от подпомагане.

4. Четвъртият сценарий за съдбата на БДЖ изглежда в момента е най-предпочитан от управляващите, но и доста несигурен и с неясна перспектива. Той включва споразумение с кредиторите за разсрочване на задълженията. Преговорите с тях се водят безуспешно години наред.

Според транспортното министерство един от аргументите е, че ситуацията ще се подобри, ако Европейската комисия разреши да бъде отпусната държавна помощ за БДЖ от бюджета, като такова позволение „заедно със собствените средства на дружеството ще даде възможност за постигане на благоприятно разсрочване на задълженията към финансовите кредитори". Разрешението обаче може да не дойде до края на годината. Освен това то ще загаси само ново избухналия пожар, но няма да реши радикално проблема на железниците, които се нуждаят от спешна реформа. Но във времена на политическа нестабилност, както е в момента, реформите ги забиват в глух коловоз, а развитието на модерната железницата пак ще се отложи за „някой друг път”.

Железницата е създадена, за да обслужва населението, бизнеса и държавата. но всъщност никой не казва от каква железница и от какво имат нужда хората. Днес повече от всякога България има спешна нужда от реална дългосрочна транспортна политика.
  • Етикети: