Особености при организацията на образователната и професионалната подготовка на заетите лица в транспортния сектор

Системата на образованието в областта на транспорта може да бъде оценена като сравнително добре развита. На територията на страната има множество средни училища, в които завършващите гимназисти се профилират в различни професии, свързани пряко или косвено със сектора. Същото се отнася и до висшето образование, тъй като има достатъчно технически и икономически специалности, обучаващи кадри в областта на транспорта.

Най-общо институциите, които предоставят образование и обучение в сферата на транспорта са:

• Специализираните средни училища;

• Висшите учебни заведения;

• Професионалните колежи;

• Центровете за професионално обучение;

Допълнително фирмите сами могат да организират курсове или различни други начини за обучение и повишаване на квалификацията на кадрите.

За оценка на обучението на специалистите в областта на транспорта може да се използват различни данни, даващи представа за количествената и качествената му страна. България има традиции в областта на обучението на транспортни специалисти от различни специалности, в различни области на образованието, във всички видове транспорт, както в средни, така и във висши учебни заведения. Информация за броя на обучаваните и завършилите специалисти е представена на следващите три фигури.




Фигура 1 - Брой на завършилите средни училища в програми за придобиване на II, III и IV степен на професионална квалификация в областта на транспортните услуги (Източник: НСИ)



От представените данни на фигурата се вижда, че основно завършващите специалности в областта на транспортните услуги придобиват трета степен на професионална квалификация. В предишните години положението е било малко по- различно, но измененията като цяло се дължат на образователната реформа в страната. От друга страна, като брой завършващи общо в областта на транспортните услуги, след известен спад в годините 2007-2009, се наблюдава съществен ръст, който може да бъде окачествен като положително явление, въпреки че през последните две години отново е отбелязано известно намаление.




Фигура 2  – Студенти, обучаващи се в транспортни специалности (Източник: НСИ)

 

 

Както се вижда от фиг. № 2 като цяло броят на обучаващите се студенти в транспортни специалности в последните години нараства. Това потвърждава наблюдаваната тенденция на увеличаване степента на образование на заетите в транспортния сектор. Тя се дължи най- вече на обективни причини, свързани с промяната в образователната култура на хората. От друга страна тя се дължи и на развитието на сектора, свързано с навлизането на нови технологии, глобализацията на бизнеса и засилването на конкуренцията. В условията на криза фирмите поставят допълнителни изисквания към качеството на кадрите и са по- заинтересовани да повишават тяхната квалификация като средство за повишаване на конкурентоспособността.

От фигурата на завършилите студенти се виждат значителни колебания по години, но като цяло броят им се запазва, с известна тенденция към увеличение. Настъпили са някои структурни изменения, които са свързани основно с намаляване, а даже и отпадането, на броя на професионалните бакалаври и увеличаването на броя на завършилите бакалаври и магистри. Броят на завършилите доктори е малък и се колебае по години.




Фигура 3 - Брой на завършилите студенти по образователно-квалификационни степени в областта на транспортните услуги (Източник: НСИ)

 

 

В последните години, особено в процеса на присъединяване на страната към ЕС се появиха допълнителни възможности за повишаване квалификацията са служителите от транспортните фирми, чрез участие в курсове, финансирани по различни програми на общността. Въпреки това налагащият се извод е, че фирмите изпитват проблеми при усвояването на средствата, а голяма част от тях са и слабо заинтересовани.

Системата на професионалното обучение в транспорта е сравнително добре развита. Към отделните браншови организации са създадени учебни центрове, някои от които са с дългогодишна практика, добре развита организация и международно признание. Предлага се широка гама от курсове и специализации, обхващащи всички основни професионални направления и предлагащи придобиването на разнообразни умения от обучаваните.[1]

Впечатление прави обаче, че в цялото това многообразие от учебни центрове и предлагани курсове се наблюдава известно объркване на фирмите, какво точно им е необходимо и къде и как да бъде постигнато. В повечето случаи само се отчита някаква дейност и предприятията залъгват сами себе си, че са провели някакъв тип обучение и не изостават от общите тенденции.

Проучването сред транспортните фирми показва, че поради недостатъчни възможности или поради липса на достатъчно желание, бюджетът за професионално обучение се формира основно на базата на остатъка след осъществяване на всички останали дейности и приоритети. Въпреки това, при все повече фирми се наблюдава прилагането на целеви подход и определяне на определен постоянен бюджет, било то като процент от реализираната печалба или като процент от разходите за управление. Нарастващ брой фирми се възползват и от възможностите за проектно финансиране по различни програми.

При определяне на потребностите от професионално обучение повечето предприятия в сектора разчитат на вече изградената фирмена система за определяне на потребностите. Някои от предприятията оставят тези решения изцяло в ръцете на ръководителите, но се срещат и такива, които определят потребностите след допитване и на базата на желанията на своите работници и служители.

При финансирането на професионалното обучение основната част от фирмите разчитат на собствените си финансови възможности. По- малките фирми, поради ограничените си ресурси, пристъпват към допълнително обучение на персонала само при осигуряване на външен източник на финансиране. Като цяло, повечето предприятия не са осъществявали обучение до момента с финансовата подкрепа на външни източници. Като основни причини за  това се изтъкват тромавите процедури при кандидатстване, както и недостатъчната информираност на фирмите за условията на кандидатстване. Не липсват, обаче, и опасения, че обучените кадри могат да напуснат фирмата след това.

При предприемането на вътрешнофирмено обучение транспортните предприятия избират доставчик главно на базата на предложенията и отзивите на колегите от бранша. Важно значение имат и издаваните документи, но често като основен фактор се отчитат и предлаганите ценови оферти.

Важно значение има и проблемът с избирането на подходящи форми за стимулиране на работниците и служителите за проявяване на интерес и активно участие в процеса на допълнително обучение и повишаване на квалификацията. Прилагат се различни форми, но най-често се използват перспективите за кариерно развитие. Осигурява се и мобилно работно време, както и допълнително финансово стимулиране. Не са рядкост, обаче, и предприятията, които признават, че не прилагат никакви форми на стимулиране.

Повечето фирми не предоставят и възможности за неформално обучение на своите работници и служители, а тези, които го предлагат използват най-често вариантите за включване в различни проекти и работни групи.

Като цяло различен процент от работната сила в отделните фирми е участвала в някакви форми на професионално обучение. В повечето случаи, обаче, това са задължителните по закон обучения или обучения за новопостъпващи работници и служители.

Оценката на системата на образованието и професионалната квалификация на кадрите в транспорта показва, че тя е сравнително добре развита в количествен аспект. На територията на страната има множество средни и висши училища обучаващи транспортни специалисти, а към повечето браншови организации и ведомствата има създадени обучителни организации, предлагащи разнообразни курсове. Все още обаче има редица нерешени проблеми в тези системи и в редица случаи предлаганото ниво на подготовката не е адекватно на развитието и нуждите на сектора. Неблагоприятната ситуация се допълва и от това, че при доста фирми (особено в държавния сектор) се наблюдава значително застаряване на персонала.



[1] Арнаудов, Б., Тенденции в развитието на човешките ресурси в транспорта, ИК-УНСС, София, 2013, стр. 115-116.


  • Етикети: Наука и обучение