Интермодални превози в Турция

РЕЗЮМЕ

Чрез транспортът човечеството е извървяло пътя от странстващия живот към земеделското и промишленото общество.  Той е основа за по-добър живот и развитие. Ръдиард Киплинг казва, че транспортът е цивилизация. По този начин обобщава връзката между социалното развитие и пътуването.

   За да може да се развива световната икономиката и търговия в желаната посока, има нужда от добър транспорт.  Контейнерите имат важно място в развитието на Интермодалните превози, защото трансформират различните товари в единна товарна единица и спомагат за по-лесното прехвърляне от един вид транспорт на друг. По този начин се пести значително време при товаро- разтоварни дейности и товарът е максимално защитен.

Тази разработка цели да открие мястото на системите Ро-Ро и Ро-Ла в Интермодалните превози.

 

1. ПРЕДГОВОР

Транспортът е средство, което осъществява превоз на хора и товари, според: нуждите им, времето и пространството (Yercan, 1996).  Системата на превозване цели намаляване на разходите, увеличаване на качеството, бързината и продължителността, използвайки природните ресурси, като спомага за развитето на индустрията.

 

2. КАКВО Е ИНТЕРМОДАЛЕН ПРЕВОЗ?

УНСТАД- 1994г. Интермодалните превози са пространствено преместване на една стока от една страна в друга страна, до определеното място, с договорът за Интермодален превоз, под  отговорността на Интермодален оператор, с най-малко два вида транспортни средства и при предварително определена цена. Според  ДЕВЕДЖИ, ДЖЕРИТ И ТУНА ОТ 2004, целта на фирмите, предлагащи тази услуга, товарът да бъде превозен по-най изгодния начин – бърз, сигурен и екологичен, от врата до врата (Deveci).

Според  европейските интермодални правила, интермодалните превози са начин на транспортиране, използвайки най- малко две превозни средства и се цели свързването им във верига, отново от врата до врата.  Според  друго определение, товарът не трябва да се претоварва ръчно, а да се използват товарни единици като контейнер, суап, боди, трейлер и др., тоест да бъде в унифицирани товарни единици (Zeybek, 2007).

Интермодалните превози на товари играят важна роля в логистичната дейност, поради лесния начин на транспортиране.  Мисията на логистиката е задоволяване нуждите на потребителя, от точката на производство до точката на потребление (да се осигури необходимата информация и при необходимост да се осъществи складиране и последващ контрол (Bowersox ve Closs, 1996).

Европейският съюз, САЩ и страните от Азия, имат стратегии за развитие на интермодалните превози (Gray and Kim, 2001).

Турция като кандидат-член на ЕС, има нужда да създаде стратегии за развитие на интермодалния си транспорт.

В Турция се наблюдава ръст във външната търговия, което оказва положително въздействие върху транспортните системи, което показва нуждата от по-добра организация на работата по управление на отделните транспортни звена. Най- слабата точка на интермодалните превози в Турция са новите гари, където се извършват товаро- разтоварните дейности от един транспорт на друг.

В настоящата система всеки отделен вид транспорт поотделно се финансира и ръководи, затова не е ясно кой е отговорен (M.Kaynak, H.Zeybek).

 

2.1.     Политиката на Турция за развитие на интермодалните превози

След 1950г. сухоземния транспорт е най-развит, което се дължи на политиката на Турция в тази област, като през 1999г. държавата отделя 68,9% от общия бюджет за развитието шосейния транспорт (DPT, 2001)
За ръст на интермодалния превоз е необходим железопътен транспорт, който не е добре пригоден. Въпреки благоприятното географско положение и дългогодишния си опит, железопътната транспортна мрежа няма достатъчен капацитет, инфраструктура и ръководство.  В железопътната инфраструктурата не се извършват достатъчно инвестиции за:
- реконструкция на централни линии;
- електрификация на съществуващи линии;
- модернизация на сигнализацията;
- за развитие на международните коридорни;
- модернизация на гари и др.;
Настоящите железопътни линии обслужват само  няколко от основните направления. ЖП услугите съществуват само в определени региони и градове. В последните години с направените инвестиции и осъществени проекти се цели повишаване на техническият капацитет и качеството на железопътния транспорт (www.tcdd.gov.tr).

   Морският транспортен сектор (вътрешен и външен) е свързан отблизо с икономическия, социалния и културния живот на обществото.  Най- общата цел е повишаване качеството на живот.



2.2.     Политика на Турция за развитие на морските превози
Пристанищата са основна точка за прехвърляне на  товари между морския и сухопътния транспорт. Те допринасят за непрекъснатият превоз на хора и товари по: воден, железопътен, сухоземен, тръбопроводен и въздушен транспорт.  Турция е на 17 място в света за 2010г. за прехвърлени товари в морските й пристанища. Същата година бележи ръст секторът транспорт, складиране и комуникации с 14,6% и добива все по- стратегическо значение. През 2010г. чрез морски транспорт са превозени 936,200 млн.т/км. товари, а през 2011г. този показател се е увеличил на 1,027, 000 млн.т/км.



2.3.     Ро-Ро Интермодални превози
Чрез Ро-Ро превозите се превозват сухопътни транспортни средства по море. В последните години се силно популяризира, защото по този начин се избягват географските и инфраструктурните проблеми на шосейната и железопътната система. Стойността на Ро-Ро превозите се покачва с всеки изминал ден. С постоянно увеличаващите се проблеми при международния сухопътен начин на транспортиране, Ро-Ро превозите стават предпочитан начин. Тъй като някои европейски страни не издават достатъчно разрешителни за транзитно преминаване на турски превозни средства през техните територии. По този начин се създават проблеми за по- нататъшното развитие на външния пазар. 
Съществуват Ро- Ро линии между:
- от Чешме и Хайдарпаша за Триест, Италия;
- от Зонгулдак и Самсун за Украйна;
- от Самсун и Трабзон за Русия (Ulaştırma ve Ulaşım Araçları Uyg-Ar Merkezi, 2004);
   Най- важната Ро- Ро линия е Чешме за Италия и Самсун и Зонгулдак за Италия. По тези линии се осъществява 65% от превоза за Западна Европа. Страната има голям потенциал в Ро- Ро превозите. В Турция през 2010г. съществуват 13 такива линии. Италия, Франция, Украйна, Русия и Турската страна на Кипър са от основните направления за внос и износ. Някои от тези линии към края на 2010г. се закрити. Три Ро-Ро линии през 2010г. са активни, през 2011г. вече не се използват:
- Текирдаг – Триест;
- Текирдаг – Тулон;
- Трабзон – Сочи;
 Пристанището на Сочи е закрито за товари през 2014 г. поради Зимните Олимпийски игри. През 2011г. общо осем Ро- Ро

 

таблица 1. Средностатистически списък на Турския търговски флот


Deniz Ticaret Odası

Танкер за животински и растителни мазнини

В турския морски търговски флот:

- 62% от контейнерните кораби са между 0-9 годишни;

- 24% от тях са 10-19 годишни

- 14% са 20-29 годишни;

- 49% от Ро-Ро са 0-9 годишни;

- 5% -10-19 годишни;

- 13% са 20-29 годишни;

- 33% са над 30 годишни;

Благодарение на добрите взаимоотношения със съседните морски страни са установени  международни Ро-Ро линии, и по тях през 2011г. са превозени 370 597 превозни средства.  За 2012г. са 403 822 броя. Което представлява 9% ръст. От 2009г. до днешни дни линиите са вече 15 на брой. Турция една от най-важните дестинации за круизен туризъм. Броят на круизните кораби акостиращи в пристанищата за 2011г. са 1623, а за 2012г. са 1685 броя. Благодарение на доставеното гориво, каботажните превози са съживени.

Освен тези Ро-Ро линии, които осъществяват връзка между страните през 2009г., Мерсин-Триеста, през 2010г. Текирдаг- Тулон, Амбарлъ –Марсилия,   Самсун – Кавказ, през 2012 Мерсин – Александрия са открити още 5 линии. В международното Ро- Ро превозване се бележи ръст от 50% за  периода 2003-2011г.. До края на 2012 е нараснал с 41%.

 

Табло 2.Броя превозни средства по международните Ро-Ро линии

 

По редовните международни Ро-Ро линии за месец март са преминали 260 кораба, като с тях са превозени 37 402 превозни средства. Предходния месец са превозени 34 230 превозни средства. 18 406 броя от тях са пристигащи, а 18 996 са заминаващи. С най-много превозни средства 13 590бр. е  линията Пендик - Триест. На второ място е Чешме - Триест 4 430 броя. По този начин за първото тримесечие са извършени 721 курса и са превозени 103 098 МПС. 51    722 броя са пристигащи, 51 376 броя са заминаващи.

 

2.4. Ро-Ла интермодални превози

С влекач се позиционира сухопътното моторна средство на жп вагон с ниска платформа. Това се нарича полегато товарене. За придружаваните превози се предвижда купе за шофьора. По този начин шофьорът пътува с превозното средство. При пристигане на гарата товара напуска по- един лесен начин жп вагон автомобилния товарен транспорт достига до клиента. Тази система се нарича Ро-Ла. [www.uirr.orcip, 15.06.2007]

Предимствата на Ро-Ла системата е, че улеснява товаро-разтоварните операции. Когато е необходима бързина и в разстоянията между 200-400 км. е много удобен начин. На гарата не е необходимо допълнително оборудване за качване и сваляне. Въпреки това тази система има своите негативни страни. Тъй като и влекачът се превозва, заедно с товара, капацитета на нетното тегло спада.  Ро-Ла превозването изисква специални вагони с ниска платформа. Но някои страни, включително и Турция, не са удобни за камиони над 4 метра. Освен това е нужна инфраструктура за рампи и места за складиране. За това е най-скъпият интермодален начин за транспортиране. В Алпите се използва този начин поради големия брой дни със снежна покривка. Алпийските страни – Германия, Швейцария, Австрия и Италия са свързани помежду си с преносни мрежи. Германия и Швейцария използват този метод и за вътрешен превоз.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Турция има голяма ифраструктура за морски транспорт, но въпреки това, не може да заеме подобаващото и се място в сектора. От гледна точка на географското положение и инвестициите вложени в сухопътния транспорт се оказва, че има потенциал за развитие в Ро-Ро превозите. Морският превоз е най-удобният превоз за Турция. В последните години страната се развива по отношение на селското стопанство и индустриалния сектор, паралелно с това се очаква произведеният продукт да се превозва по- често с Ро-Ро превози.

В  секторът на сухопътния транспорт \Камиони\, използвайки Жп линиите за Ро-Ла транспорт и специално произведените вагони, като продължение на Ро-Ро линиите, ние се възползваме от  страни като Австрия, Унгария и Германия.


Библиография

Yercan, H.F. (1996),Liman İşletmeciliği ve Yönetimi. Mersin: Mersin Deniz Ticaret Odası Yayını

Ali Deveci (2010) Türkiye’de Çoklu Taşımacılığın Geliştirilmesine Yönelik Stratejik Bir Model Önerisi. Dokuz Eylül Üniversitesi Denizcilik Fakültesi Dergisi Cilt: 2 Sayı: 1 s:13-32

Zeybek, H., "Intermodal Freight Transport and Logİstics in European Union: Challenges and Prospects for Turkey", 4 th internationai Logistİcs and Supply Chain Congress, İzmir, (2006).

Glen D Este, “An Event-Based Approach to Modelling Intermodal Freight Systems”, In Proceedings of 7 th WCTR, Vol. 4, Sydney, Australia, 1995.

Çekerol, Gülsen Serap, “Lojistik Açıdan İntermodal Yük Taşımacılığı ve Türkiye Hızlı Tüketim Ürünleri Dağıtımı İçin Bir Uygulama” Dumlupınar Üniversitesi, Sosyal Bilimler Enstitüsü, İşletme Anabilim Dalı Doktora Tezi. 2007.

Gray, Richard ve Gilsoo Kim (2001). Logistics and International Shipping, Korea Maritime University

Muhteşem Kaynak, Hülya Zeybek, İntermodal Terminallerin Gelişiminde Lojistik Merkezler, Dağıtım Parkları ve Türkiye’deki durum. Gazi Üniversitesi İktisadi ve İdari Bilimler Fakültesi Dergisi 9 / 2 (2007). 39 - 58

DPT, 2001.

Serdar ÇİÇEK, Hakkı KİŞİ (2000) “Deniz Ulaştırma Politikaları Oluşturmada Sosyo-Ekonomik Boyut: Bir Model Önerisi” 6. Ulusal Kıyı Mühendisliği Sempozyumu 173-180

Bowersox, Donald J., Closs, David J. Logistical Management: The Integrated Supply Chain Process. McGraw-Hill Companies, Inc., Singapore. 1996.

Melike KÖKTAŞ (2007) “Liman Lojistik Yönetiminde Bilgi Teknolojilerinin Kullanımı İzmir Limanı Örneği” , Dokuz Eylül Üniversitesi, Yüksek lisans tezi

 

 

  • Етикети: Логистика