Железопътен и Интермодален транспорт

• Автор: Доц. д-р Виолета Мутафчиева-Бакалова, УНСС- катедра „Икономика на транспорта” , брой 6 /2014

Река Дунав има особено важно значение за функционирането на трансевропейските транспортни коридори, като осъществява връзки между Западна, Централна и Източна Европа чрез канала Рейн-Майн- Дунав. Същевременно тя осигурява  благоприятни възможности за преки транспортни комуникации между Черно, Северно и Балтийско море. Във връзка с това следва да се подчертае съществената роля на националните речни пристанища. Те имат значителен относителен дял  при товарооборота на националната транспортна система

През 2006 г. е приета Национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт със срок на изпълнение до 2015г. Мисията на тази програма е насочена към усъвършенстване и модернизиране на националните пристанища с оглед извършването на качествени транспортни услуги, нарастването на транзитните превози през нашата територия и др. Това е пряко свързано с повишаване конкурентоспособността на пристанищните комплекси в условията на европейска интеграция.

Основните пристанищни комплекси у нас, са Русе и Лом. По-конкретно в обхвата на първия комплекс се включват пристанищата Русе, Свищов, Сомовит, Силистра и Тутракан, а във втория – Видин, Лом и Оряхово. Тяхната дейност през последните години е значително намалена, поради снижаването на вноса на товари от Украйна и Русия. Във връзка с това е разработена Национална програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт, чиито основни цели  са следните:

- Ефективно приключване на реформите, насочени към подобряването  на дейността на националните пристанищни оператори;

- По-нататъшно преструктуриране на речния транспорт чрез обновяването на флота. По-конкретно следва да се има предвид необходимостта от увеличаване броя на контейнеровозите и Ро- Ро корабите, за сметка намаляване относителния дял на корабите, превозващи насипни и наливни товари. Това ще даде отражение върху ефективността на пристанищната дейност, поради възможността за рационализиране на товаро- разтоварните операции;

- Нарастване пропускателната способност на пристанищата по пътя на модернизирането и реконструирането на наличната транспортна инфраструктура, както и чрез изграждането на нови производствени мощности;

- Стимулиране развитието на интермодалните превози чрез създаването на подходящи условия за оптимизиране дейността на националната пристанищна инфраструктура;

- Либерализиране дейността на пристанищата с оглед предлагането на конкурентни транспортни услуги;

- Специализиране дейността на пристанищните терминали във връзка с обработката на конкретни групи товари;

- Повишаване ефективността на управлението на речния транспорт и нарастване на неговата конкурентоспособност;

- Спазване на условията, посочени в съответните Директиви на ЕС относно осигуряването на безопасни превози, които са в съответствие с екологичните изисквания при осъществяването на транспортна дейност и др.;

Следва да се има предвид, че през 2006 г. е разработена интегрирана програма за действие в областта на речния транспорт от Европейската комисия –NAIADES[1].  Тя обхваща периода до 2013 г, като в нея за заложени основните мерки и препоръки за развитие на транспорта по вътрешноводни пътища, които засягат мястото на речния транспорт в европейската транспортна система; развитието на речния транспортен пазар; състоянието на речната пристанищна инфраструктура и обосноваване на насоките за нейното модернизиране; състоянието на подвижния състав, който се включва в речния флот; усъвършенстване дейността и повишаването на квалификацията на персонала, който участва в извършването на превозите по речен транспорт,  и др. През 2012 г.е  разработена програмата NAIADES II, като основната цел, заложена в нея е постигане на устойчиво развитие на речния транспорт и разширяване участието му на пазара на транспортни услуги.

Въз основа на изложените дотук проблеми и факти, може да се подчертае, че ролята на речните пристанища през последните години нараства непрекъснато, поради тяхното стратегическо разположение относно функционирането на трансевропейската транспортна мрежа. Превозите по река Дунав имат особено важно значение при осъществяването на транспортно- спедиторската дейност, като се имат предвид и възможностите за осъществяване на комбинирани превози по направленията на европейските транспортни коридори №4, №7 и №9, които преминават през нашата територия.

Основните предимства при извършването на товарни превози по речен транспорт се свеждат до:

- Осигуряване на висока надеждност, сигурност и скорост при осъществяването на транспортните услуги, което се определя от специфичните условия и регламенти, свързани с превозите по река Дунав;

- Предлагане на конкурентни превозни цени в сравнение с железопътния и автомобилния транспорт, при извършването на товарни превози в определени сегменти на транспортния пазар;

- Важно значение има поемането на риска относно извършването на превозите от страна на клиентите при неблагоприятни метеорологични условия, като това по принцип е съобразено с конкретните условия на превозния договор;

- Налице е свободен капацитет във връзка с извършването на транспортна дейност, като съществено значение има и възстановяването на традиционни товаропотоци, които не могат да бъдат усвоени със средствата на други видове транспорт. Тук може да се подчертае, че съществуват възможности за навлизане в нови ниши на транспортния пазар чрез усвояване на Ро-Ро и контейнерни превози по речния транспорт у нас;

- При осъществяването на превозите се използва подвижен състав, който разполага с благоприятни технико- икономически характеристики по отношение опазването на околната среда ;

- Съществува обвързаност на националните с европейските речни пристанища, като в тази връзка важно значение има разработването на конкретни проекти за развитие и модернизация на вътрешноводния транспорт в Европа;

Въпреки така изложените факти във връзка с дейността на националните речни пристанища могат да се подчертаят следните негативни моменти:

- Съществуват важни проблеми относно функционирането на пристанищната инфраструктура, които се свеждат преди всичко до осъществяването на рационално взаимодействие между отделните елементи в рамките на националните пристанищните комплекси;

- Налице са трудности при определянето на нормите за обработка на товарите в пристанищата при сегашните условия у нас;

- Организацията на работата при извършването на превози по река Дунав зависи в значителна степен от метеорологичните условия, като по-конкретно може да се подчертае, че през зимния период превозите почти не могат да се осъществяват, поради възникването на ледоход. Това води до загуби при извършването на пристанищните услуги, а оттам и до негативни икономически резултати от дейността на речните ни пристанища;

- Поради ниските скорости на движение на превозните средства се увеличава срокът на доставка, което води до намаляване качеството на предлаганите транспортни услуги, а оттам и до снижаване конкурентоспособността на речния транспорт;

- Определени затруднения има относно концесионирането на пристанищата, което е пряко свързано с тяхното модернизиране, както и с обновяването на речния флот;

През 90-те години на двадесетия век, поради военните събития в Сърбия възникнаха две основи зони, свързани с функционирането на речния транспорт, а именно Западна и Източна. По- конкретно в първата зона останаха да действат 600 кораба с товароподемност 810 000 т, докато във втората, която обслужва пристанищата на Румъния, България и Украйна, са налице значително повече кораби. Тяхната численост възлиза на 3016, като общата им товароподемност е от порядъка на 2 900 000 т. Това обуславя засилването на конкуренцията при осъществяването на превози по речния транспорт в съответните зони. В тази насока следва да се отбележи, че основните конкуренти по източното направление са Украинското Дунавско Параходство, Укречфлот (осигуряващо превоз предимно на въглища и руди), Дунавският Драгажен флот и Порт Измаил.

Характерно е, че в източното направление се превозват предимно суровини за енергетиката и металургията. По- конкретно превозите се осъществяват между нашите речни пристанища, като специално участие имат пристанищните комплекси Рени, Измаил / Украйна/, както и Констанца / Румъния/. През последните години се наблюдава ръст на товарните превози по това направление, преди всичко относно транспортирането на въглища и зърнени храни, което варира в границите 1,5 - 2 % за периода 2007-2010г.

В западното направление се транспортират генерални товари, като за тази цел се използват предимно частни самоходни кораби. Превозите се осъществяват между речните пристанища на България, Сърбия, Хърватия, Унгария, Словакия, Австрия и Германия. Може да се подчертае, че факторите, оказващи влияние върху пазара на фрахтови услуги, осъществявани по западното направление, понастоящем са неблагоприятни, поради приватизацията и отлива на клиенти в съответни пазарни сегменти. По- конкретно може да се отбележи, че след 2007 г. намалява обемът на превозените количества метали, както и на стоките, превозвани в контейнери. Същевременно е налице нарастване обема на товарните превози през последните години, което е пряко свързано с транспортната политика на ЕС, насочена към стимулиране превоза на стоки от по- екологични и по- ниско енергоемки видове транспорт. Увеличава се и търсенето на Ро-Ро и контейнерни превози, което също оказва определено влияние във връзка с развитието на речния транспорт при настоящите условия у нас.  Относно действието на положителните и отрицателните фактори върху дейността на речния транспорт, могат да се посочат конкретни данни във връзка с функционирането на пристанищата у нас през периода 2008-2013г.

Таблица 1. Товарооборот на речните пристанища в България, т.

                                  

                                                                                               фигура 1

Като цяло, се наблюдава значителен спад в товарооборота на речните пристанища у нас, което беше пояснено при направения анализ. Във връзка с това са необходими спешни мерки от страна на ЕС за повишаване на тяхната конкурентоспособност, поради важното им стратегическо местоположение и ролята им за обслужването на външнотърговския стокобмен на европейските страни.

Речният транспорт има важно място в националната транспортна система, като дейността му е пряко свързана с осъществяваянето на важни транспортни комуникации в Европа.  Във връзка с това през 2009 г. е разработена Стратегия на ЕС за развитието на Дунавското пространство. Основните цели, заложени в нея, са свързани с разработването на конкретни мерки за подобряване на транспортните връзки в Европа, за  повишаване на екологичността и енергийната ефективност на речния транспорт, както и по отношение нарастването на  конкурентоспособността на регионите, разположени по протежението на река Дунав. Следва да се отбележи ролята на националните речни пристанища за постигането на тези цели, поради което е необходимо тяхното модернизиране с оглед повишаване конкурентоспособността на националната транспортна система.Във връзка с това трябва да се има предвид неотложното развитие и усъвършенстване на довеждащата сухопътна инфраструктура, преди всичко на железопътната, която не осигурява благоприятни възможности за обслужването на товароборота на речните пристанища при сегашните условия у нас. Въз основа на направените конкретни изводи следва да се вземе под внимание важната роля на речния транспорт, който е сравнително икономичен и изгоден при превозите на товари. Това е пряко свързано с повишаване ефективността на дейността на националните речни пристанища в условията на европейска интеграция.

• Етикети: Инфраструктура