България има спешна нужда от реална
дългосрочна транспортна политика. Днес повече от всякога, тъй като
берем горчивите плодове от липсата й. България има спешна нужда
от реална дългосрочна транспортна политика, особено в
сухопътния транспорт.
На първо място - крайно време е да се спре политиката, която се води още от първия министър на транспорта в кабинета на ГЕРБ - Александър Цветков, и до днес в областта на интермодалните превози. Без стратегия за тяхното развитие се инвестира в разработване на проекти за изграждане на терминали в Русе, Варна и на други места. Проектът в Русе беше спрян от КЗК. Русе изобщо няма нужда от нов интермодален терминал. Там и сега има няколко терминала с огромен капацитет. За Варна сега ще се прави нов проект за терминал, и то при положение, че отдавна има готови два проекта. Така само се харчат пари и научен потенциал без ясна идея какво ще се постигне с това. Варна има нужда от логистичен парк, от развитие на фериботните връзки с Русия и други страни, а не от интермодален терминал.
Второ - крайно време е да се спре негативната практика в НКЖИ, където всички усилия се насочват към усвояването на средства чрез предпроектни проучвания, технически помощи и проекти без план за развитие. Проучват се постоянно и „модернизират” се жп линии без никаква обвръзка със сегашни и бъдещи потоци товари и пътници. Така само се усвоят парите за „техническ помощ” и по проектите, без абсолютно никаква връзка и полза за бъдещето. Всички искат да са строители и комисионери, а България има много по- голяма нужда да влага в реални политики и логистика - да се създава гъвкава нормативна база, да се търсят товари, да се сключват дългосрочни договори за тяхното привличане, т.е. - да се прави транспортна политика. Нещо, с което никой не се занимава. И ако кабинетът иска да успее, трябва да създава и провежда дългосрочни транспортни политики.
Трето - крайно време е да не се откриват на части и не завършени инфраструктурни обекти. Беше открит Дунав мост 2 - добре! Но по него все още не се движи влак. Имаме ли Договори и приета единна технология с Румъния и ако не Защо?Вече и влаковете на "Дойче бан" и "ДБ Шенкер" от и към Гърция вместо по новия мост на Видин се пренасочват по 10-и коридор през Скопие. Беше оповестено, че всички проблеми с Турция са разрешени, а сега се оказа, че не са. След като не сме разрешили най- важните си транспортни проблеми със съседните страни - какво по- голямо доказателство от това, че у нас всичко се прави на парче, без цялостна дългосрочна транспортна политика?!
Четвърто - крайно време е държавата да престане да се прави че има само БДЖ, и да игнорира другите лицензирани жп превозвачи. Те вече превозват 45% от всички товари с влакове и разполагат с нов подвижен състав. Още повече че плащат редовно инфраструктурните такси на НКЖИ и така я стабилизират, докато БДЖ бави плащанията и я тегли към дъното.
Пето - крайно време при назначаване на отговорни ръководни позиции в държавата и транспорта, първото и задължителното условие да е – ставаш ли за тази работа или не ставаш за тази работа. Ако ние в момента в България сме на това дередже, то е защото допуснахме безкрайно неподготвени и неподходящи хора, необразовани да заемат места в държавата.
Крайно време на посещение в Китай, Сингапур и други далечни и екзотични страни, вече да се ходи не само на екскурзии, от които се връщаме с гръмки, но мъгляви обещания, а с подготвени транспортни проекти. Така че транспортният бизнес има нужда не от фалшиви обществени съвети, а от реални дългосрочни комплексни транспортни политики.- Етикети:
