Железопътен и Интермодален транспорт

• Автор: доц. д-р Светла Цветкова - УНСС , брой 10 /2016

Основната особеност на транспортния пазар в нашата страна през последните години е превишаване на предлагането на транспортни услуги за превоз на товари в сравнение с платежоспособното търсене, в условия на свободно ценообразуване и като следствие от това – интензивна конкуренция, целяща постигане на високи финансови резултати.

За малките и средните фирми, които са най- характерните за транспортния бизнес, конкуренцията е основният проблем свързан с присъствието им на пазара. Те трябва да полагат постоянни усилия, за повишаване на своята конкурентоспособност.  Много често дори конкурентите, включително и по- големите транспортни предприятия, имащи голям запас от ресурси не са в състояние да реализират голяма част от своите възможности и да не могат да задоволят всички критерии и изисквания на текущите си клиенти.

По-голяма част от малките автотранспортни предприятия и отделни превозвачи се опитват да намерят пазарна ниша, където да бъдат до известна степен защитени от конкуренцията. За да постигнат това, те трябва да предлагат такива услуги, които са с високо качество, по своему уникални и отличаващи се от услугите на конкурентите. В същото време трябва постоянно да събират информация за конкурентните фирми от бранша, но това на практика е доста сложна задача. Определена роля тук играе изучаване на търговската и рекламната дейност, финансовото състояние / при наличието на възможност/. Много често необходимите сведения могат да се получат от клиенти на предприятието, които поддържат отношения и с конкурентите. На база получената информация транспортните предприятия трябва да анализират до каква степен техните услуги в сравнение с услугите на конкурентите отговарят на изискванията на потребителите по отношение на търсеното качество, сигурността, срочността, прилаганата технология на обслужване, равнището на цените, или като цяло на най- важните критерии и мотиви на клиентите при избора им на транспортната услуга. Конкурентоспособността на транспортното предприятие в много отношения зависи изцяло от това, доколко предприятието може да се приспособи към промени в поведението на конкуренцията и променящите се условия на пазара.

Предприятието може да постигне конкурентоспособност при продължителна и безупречна работа на пазара. Оттук може да се направи изводът, че предприятие което работи по- дълго време на пазара има по- големи конкурентни предимства в сравнение с друго предприятие, което току-що навлиза на дадения пазар или е работило на него за кратко време. С други думи, конкурентоспособността на транспортното предприятие се определя от неговите конкурентни предимства.

Конкурентните предимства могат да се съдържат във всеки един компонент на търговското предлагане от транспортното предприятие, а не само в себестойността и качеството на предлаганите услуги. В действителност на съвременния пазар изискваното равнище за качество и ниската себестойност могат да бъдат само цената за присъствие на пазара, така че транспортните предприятия са длъжни да предлагат на клиентите си нещо по- различно и по- качествено, за да бъдат предпочетени пред другите.

Конкурентните предимства се подразделят на външни и вътрешни. Автотранспортното предприятие не може да влияе на външните фактори, но вътрешните фактори е възможно да бъдат контролирани от ръководството му, по- конкретно мениджмънтът на предприятието има всички необходими условия за контрол върху тези фактори. Постигането на вътрешни конкурентни предимства на автотранспортното предприятие се осъществява от персонала, при това особено важна роля играе ръководството. Постигане на конкурентни предимства е възможно чрез паралелно решаване на три задачи: повишаване на качеството и потребителските свойства на услугите; намаляване на разходите и запазване на максимално приемливо равнище на цените и ориентиране на транспортната услуга към целеви пазарни сегменти, където конкуренцията поради високата степен на нееднородност на пазара е по- слаба.

Една от най-често използваните методики за оценка на конкурентоспособността на транспортното предприятие се базира на сравнителен анализ между него и неговите конкуренти на следните фактори: вид на транспортната услуга, цена на предлаганата услуга, придвижване на пазара, регион и канали на реализиране и други в зависимост от спецификата на транспортната услуга. На всички фактори за конкурентоспособност може да се дава количествена оценка, от 1 до 5 бала. Недостатък на посочения метод е, че факторите за конкурентоспособност се оценяват от експерти и над оценката им могат да влияят както личните им симпатии към услугата, така и на тяхното самочувствие, ситуацията в работата им или в семейството и т.н.

Други метод за оценка на конкурентоспособността е посредством съставянето на функционални карти. Същността на този метод е в съчетаването на сравнителен анализ на предприятията конкуренти по гореспоменатите фактори със сегментацията на пазара. Оценката също така се прави от експерти, на база фактори за конкурентоспособност, като се отчитат за потребителите на основните пазарни сегменти. Достойнствата на метода са в това, че той позволява, първо да се уточни кой пазарен сегмент може да се избере за целеви; второ, да се определят приоритетите при разработването на плана за повишаване на конкурентоспособността на предприятието; трето, позволява да се определи какво трябва да се подобри в параметрите на услугата, за да се приспособи тя по- добре от конкурентите към изискванията на потребителите от дадения пазарен сегмент. Безспорно един от най- важните въпроси на анализа на конкурентоспособността на предприятието е свързан с реакцията на конкурентите относно: цена, реклама, качество или понижаване на цените, усилване на рекламния натиск и паралелно повишаване на качеството и т.н.

Принцип за отчитане на управленския риск.

Несъмнено на всяка една транспортна дейност са присъщи ситуации на неопределеност и риск.  Според принципа на отчитане на управленския риск е важно не само фиксирането на наличието в управленската дейност на рисков или неопределен момент, но анализ, оценка на резултатите и поемане на отговорност за последствията от взетото управленско решение. В дейността на всяко транспортно предприятие управленските рискове са свързани преди всичко с неговите организационно- технически и социално- икономически аспекти.

Принцип на оптимално организационно поведение.

Успешното функциониране на транспортното предприятие на пазара в условията на риск и неопределеност се определя предимно от организационното му поведение, което се отразява на избора на организационно- правна форма и съответстваща структура на управление. Изборът на организационно- правна форма определя дейността на транспортното предприятие на пазара, тъй като дава възможност да се уточни характера на предполагаемото управленско въздействие. Именно тогава се създават всички предпоставки за формирането на оптимална организационна структура. От своя страна изборът на линейна, функционална или друга организационна структура се определя от необходимостта на организацията от ефективен процес за вземане на управленско решение. Освен това, организационното поведение на транспортното предприятие в много отношения зависи от съподчинението на всички служби и подразделения на общата цел и премахването на дисбаланса при нейното постигане. Целесъобразно е да се подчертае, че организационната структура характеризира статиката на управление, а динамиката на управление се намира в границите на онези функции, които се изпълняват в рамките на дадената структура от работниците.

Принцип на формиране на предпочитанията на клиентите.

Отнася се към принципите, ситуационно регулиращи поведението на транспортното предприятие на пазара под влиянието на конюнктурни промени, модата, сезонността и технологичните успехи. Реализирането на този принцип регламентира необходимостта от грижи за всеки клиент, защита на неговите права, интереси и желания.

Принцип на информационната осигуреност на ръководството. Реализира се чрез системата за нормативно-правна документация, а също така програмни, информационни и аналитични средства, обслужващи тази система.

Принцип на саморегулиране.

Позволява да се определи пазарното поведение на транспортното предприятие за определен период от времето.  При определянето на пазарното му поведение е най- важно да се проучат следните фактори: потенциалът за растеж, благоприятно или неблагоприятно влияние на основните конкурентни сили и възможностите на конкурентите.

Принцип на рефлективното поведение.

Позволява на ръководството на транспортното предприятие не само да оцени външната и вътрешната среда, но и обстойно да анализира избраната пазарна стратегия. Важността на този принцип се състои в необходимостта от разработване на коректив на дейността, както за ръководството, така и за работещите и служащите в транспортното предприятие, като се взема под внимание съвкупността от външни и вътрешни условия, с които им се налага да се сблъскват.

Предполага взаимодействие на транспортното предприятие с външната среда на базата на постоянен мониторинг на отделните й елементи. Същността на посочения принцип се състои в това, че предприятието трябва да предостави на всеки клиент според неговите предпочитания за услуги, транспортна услуга с най- високо качество.

Определя правилата на отношения в транспортния бизнес. В практиката на дейността на транспортните предприятия са известни немалко случаи за нарушаване на посочения принцип. Обикновено това завършва с конфликт или системни конфликти, водещи до разрушаването на всякакво доверие. Последствията могат да бъдат толкова значителни, че се превръщат в лавинообразна верига, която пагубно се отразява на имиджа на предприятието. Този принцип е един от ценностните, на които се базира предприемаческата дейност.

Позволява да се осъществи основната целева функция на управление на конкурентоспособността на автотранспортното предприятие. Принципът се реализира посредством съвкупността от методи на управление на конкурентоспособността. Важно е да се подчертае, че при рационализация на работата на апарата за управление от значение е не само постигането на обща печалба и ефективност на дейността на транспортното предприятие, но и удовлетвореността на колектива от подобни действия. Затова при разглеждане на дадения принцип трябва да се обърне внимание не само на значимите фактори, лежащи на повърхността, но и на скритите и неявни фактори, които служат за реална база за увеличаване на резервите на печалба и ефективността на дейността.

Трябва да се основава на абсолютната съгласуваност на целите на всички равнища на дейност на транспортното предприятие и да формира правилното разпределението на вътрешните му ресурси.

Отнася се към групата на общите принципи за управление на конкурентоспособността на автотранспортното предприятие. При управлението на конкурентоспособността умелото използване на този принцип свидетелства за мъдростта на ръководителя, който разрешава активната колегиална мисловна дейност / признавайки нейното значение/ по отношение на нови технологии, нови услуги и др. както и наличието на единоначална отговорност за резултатите от колективно приетото решение.

Позволява с помощта на концептуалните позиции на делегиране на пълномощия в стремежа на ръководството на транспортното предприятие към печалба и ефективност на дейността си на пазара не просто да  определят тенденциите на по- нататъшното развитие, но и навреме да коригират своите действия. Даденият принцип има определено двуяко съдържание: от една страна, има индивидуално действие / ориентирано към реализацията на всеки един принцип по отделно/, а от друга, придава завършеност и ново комплексно „звучене” на цялата група разглеждани принципи.

Установява правилата на разпределяне на отговорността между мениджърите в транспортното предприятие в зависимост от равнището на управленски риск и способността на системата за управление да осъществява саморегулиране във връзка с промените във факторите на външната среда.

Концептуално допълва правилата за делегиране на пълномощия на управленското звено на транспортното предприятие. Посоченият принцип характеризира последователността от стъпки по организационните промени в структурата на управление на предприятието в зависимост от влиянието на факторите от външната и вътрешната среда.

Обуславя най-важната форма на реакция на ръководството на транспортното предприятие спрямо оценката на въздействието на външната среда. Така например промените в бюджета неволно водят до реструктуризация на производствените програми, технологии, асортиментен профил и т.н.

Установява правилата и нормите на организационните стъпки при всякакъв вид промени в позициите на транспортното предприятие на пазара: въпроси по организационните актове за оказани услуги, оценка на качеството на услугите, нормиране на отклоненията от графиците за доставка, условията и технологиите на плащане и т.н.