Увод
В националната икономика пътническият транспорт един от важните отрасли, спомагащ в голяма степен за повишаване на нейната конкурентоспособност и обслужване на населението. В доклада е направен анализ на състоянието и настъпилите промени в различните видове пътнически транспорт и транспортната инфраструктура. При анализа е използвани като източник налични статистически данни, и изчисления на автора.
Основните данни за инфраструктурната осигуреност на транспорта за периода 2013-2016 г. в България са представени в таблица 1 и 2.
Таблица 1. Данни за транспортната мрежа
Източник: НСИ
От данните в таблицата се вижда, че през анализирания период няма съществено изменение на дължината на железопътните линии и пътищата в експлоатация. Към 2016 година българската транспортна система разполага с 5486 км железопътни линии. Най- съществено процентно изменение се наблюдава в маршрутната дължина на метрото, вследствие пускането на вторият лъч на метрото в гр. София. В България тролейбуси се използват в 10 града (по азбучен ред): Бургас Варна, Враца, Пазарджик, Перник, Плевен, Русе, Сливен, София, Стара Загора, и Хасково. Тролейбусен транспорт е функционирал в още 6 български града. Казанлък (до 1999 година), Велико Търново (до 2009 година), Пловдив (до 2012 година), Габрово (2013), Добрич (до 2014 година) и Перник (до 2015).
При междуселищният автомобилен транспорт през 2016 г. броя на автобусните линии спрямо останалите анализирани години е най- голям – 3039 бр. Най малък е бил броя на междуселищните автобусни линии през 2013 г. – 2751 бр.. Същевременно през 2016 г. дължината на междуселищните автобусни линии е най- голям – 447,9 хил. км. Анализът показва, че автобусните превозвачи извършващи междуселищни превози през последните години увеличават, маршрутите си макар и незначително.
На база на направения анализ може да се обобщи, че няма съществена промяна в транспортната инфраструктура с изключение на пускането на втори метро диаметър в гр. София. Структурата на регистрираните транспортни средства за периода 2009/2013 г. е представена в таблица 2.
Таблица 2. Структура на регистрираните транспортни средства за периода 2013 – 2016г.
Източник: НСИ и собствени изчисления
От представените в таблица 2 данни може да се каже, че по- отношение на регистрираните превозни средства използвани за пътнически превози няма съществено изменение през анализираните години, с изключение на увеличението с близо 24 % на броя на мотрисите и местата използвани от метрополитена. Дължащо се на пускането на вторият метро диаметър в гр. София. При трамвайният транспорт имаме близо 5 % намаление на брой на пътническите места, което се дължи на 10% намаление на подвижният състав. Броят на регистрираните автобуси за 2016 не се променил съществено спрямо 2015 г. Наблюдава се много малко намаление от 3% спрямо 2015 г. когато е имало над 23 хил. бр. регистрирани автобуси. Тези данни в комбинация с броя и дължината междуградските маршрутни линии показват тенденция оптимизиране на превозната дейност на фирмите в бранша свързана с намаляване на брой на автобусите и брой на маршрутите за сметка на увеличение на дължината на междуселищните автобусни линии.
Данните за превозените пътници (в хил. пътници) и за извършената работа (в млн. пкм.) за периода 2013-2016 г. са дадени в таблица 3.
Таблица 3. Данни за превозени пътници и извършената работа за 2013 - 2016 г.
Източник НСИ и собствени изчисления
Над 716 млн. пътувания са извършени през 2016 г. от различните видове транспорт, като по данни за 2016 г. Около 65,00 % от превозените пътници през последните години се пада на сухопътния транспорт, от които около 60 % на автомобилния и 4,57 % на железопътния. Въздушният транспорт осигурява 0,33 %, а останалите над 34,00 % се падат на градския електротранспорт.
За анализираният период се наблюдава една относително постоянна тенденция на увеличение на броя на превозените пътници (фигура 1) спрямо, 2013 и 2014 г. През 2015 сме имали превозени на 715 млн. пътници за 2016 г. имаме общо превозени малко над 716 млн. пътници с което е реализирано леко увеличени, но спрямо 2013 и 2012 година намалението е значително близо 40 млн. пътници.
През анализираните години се забелязва тенденция на увеличаване на броя на междуселищните автобусни линии и увеличение на тяхната дължина. Търсенето се задоволява предимно от автобусния транспорт, който е предпочитан за по късите разстояния, и в по малка степен от железопътния транспорт, който е предпочитан за по-дългите разстояния и от определени социални групи, ползващи преференции. Въздушният транспорт почти няма значение за задоволяване на нуждите от вътрешни пътнически пътувания. Наблюдава се намаление на превозените пътници с воден транспорт от 143 хил. хиляди през 2013 г. на 119 хиляди през 2016 г.
Фигура 2. Извършена работа млн. п км. - %
По отношение на извършената работа от пътническият транспорт, за анализираният период няма съществено изменение в процентното съотношение между различните видове транспортно видно на фигура 2, над 70% от извършената работа в млн. пкм се пада на сухопътният транспорт, близо 20 % на въздушният транспорт и 5-6 % се падат на градският електро транспорт.
Въпреки, че се наблюдава тенденция на спад при броя на превозените пътници (фигура 1), 2014 година и леко покачване през 2015 и 2016 година извършената работа в млн. пкм е относително стабилно, което показва, увеличаване на превозното разстояние.
Международните пътнически пътувания до и от България се обслужват основно от автомобилен, автобусен (от съседни и близки държави) и въздушен транспорт. В таблица 4 са представени данни за обслужените пътници по българските летища. За анализираният период се очертава ясна тенденция на увеличение на обслужените пътници, при относително равенство между кацнали и излетели.
Източник: НСИ
В обобщение на анализираните данни може да се направят следните изводи.
Автомобилният транспорт заема важно място при извършването на превозите на къси разстояния. Голямо е неговото значение и за довозването на пътници до и от експлоатационните пунктове на другите видове транспорт.
Ролята на въздушният транспорт в транспортната система на България е преди всичко при превозването на пътници и то на сравнително дълги разстояния - главно в международно съобщение. Много съществено е увеличението обслужените пътници на летищата в България, което спомага и за развитието на други сектори от икономиката.
Железопътният транспорт основно участва при превозите на пътници на средни и дълги разстояния.. Той има за задача обслужването на междурайонното, а в някои случаи и на вътрешно районното разделение на труда и спомага за рационалното териториално разположение на производството.
Затвърждава се, че водния транспорт по отношение на пътническите превози има ограничена роля и се свежда главно до обслужване на незначителни по обем туристически пътувания и на отделни крайбрежни пътнико потоци.
Дейността на всички отрасли на икономиката се осъществява във времето и пространството [2, 1]. Всяка дейност е свързана с определена територия и с нейните природни и стопански ресурси. В транспортната дейност, от решаващо значение е непосредствената връзка с териториалното разположение на отраслите на промишлеността, икономическата структура на производството в района, развитието на селското стопанство в района, териториалното разположение и големината на населените места.
Използвана литература:
1. Статистически годишник 2017;2. Мутафчиев, Л. География на транспорта 2 част, (записки), София, 2004 г.;
4. Василев, Е. Развитие и ефективност на пътническите превози. УИ Стопанство, София, 1997 г.
5. Йорданов, Д, „Развитие и усъвършенстване на транспортното предприемачество“ – дисертационен труд, УНСС, София, 2013 г.
- Етикети: Превозвачи и оператори
